Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (10)

6.

— Ваш ред е да залагате — кимна дилърът към Нордешченко и подхвърли в средата на масата чисто нов стодоларов чип.

Намираше се в супермодерно обзаведения покер клуб в Горен Ийст Сайд. Просторната зала беше с висок таван с остъклени секции и също толкова високи прозорци, непробиваеми за куршуми, с извезани златисти завеси. Вътре се бе събрала най-разнородна тълпа. Край масите, където се играеше с малки залози, се забавляваха привлекателни жени във вечерни рокли. Не липсваха и обичайните комарджии с тъмни очила, които като че ли залагаха на всичко.

Минаваше един след полунощ, но около четирите големи маси още бе нагорещено.

Нордешченко отпи от чашата си с мартини „Столи“, докато раздаващият му подаде двете допълнителни карти. Играеше на това, на което му викаха „пълно очистване“^[1]. Купи чипове за три хиляди долара, които не след дълго му донесоха десет хиляди. Победителят прибира всичко.

Към десет часа около масата имаше осем играчи. В момента бяха останали само трима: Нордешченко, красивата блондинка Джули с впити панталони и още един, когото той кръсти Каубоя — доста неприятен глупак с шапка като герой от уестърн и авиаторски очила, който, след като чу акцента на Нордешченко, упорито започна да го нарича Иван.

Нордешченко търпеливо изчакваше мига, когато най-после ще остане сам срещу него, но с по-добри карти в ръце.

Загледа се в картите, които му се паднаха. Бяха ас и дама. Усети как кръвта му кипва. Когато дойде неговият ред да залага, той подхвърли към средата на масата чип за петстотин долара.

При предишните си посещения в Ню Йорк Нордешченко обикновено се отбиваше в руския клуб в Бруклин и играеше шах, като понякога залогът стигаше до хиляда долара за игра. Можеше да продължи там, но скоро стана известен и започна да привлича вниманието на околните. А това бе противопоказно за хора с неговата професия. Затова този път предпочете покера.

Джули, която имаше най-малко чипове на масата и плащаше крайно предпазливо, обяви решението си, но Каубоя нетърпеливо потри длани, грабна купчина от десет зелени чипа и ги завлече до средата на масата.

— Съжалявам, сладурче, но тези карти просто не ми дават мира.

Нордешченко си представи това, което в този момент му се искаше да направи най-много — да сграбчи този клоун за гръкляна. Можеше да го стигне само с едно протягане на ръката. По едно време се замисли дали да не вдигне още залога — картите му не бяха за изпускане, но предпочете да последва примера на блондинката.

— Хм, то не може на всички да им върви — самодоволно избърбори Каубоя и се облегна в стола.

Раздаващият обърна три карти: шестица, ас и деветка. Така Нордешченко се сдоби с двойка аса, което почти със сигурност му гарантираше силна ръка. Заложи три хиляди долара.

Почуквайки с лакираните си нокти по масата, Джули изглеждаше още по-разколебана.

— По дяволите. — Най-после тя се усмихна. — Все пак това са само пари, нали?

— Ами и тези пари могат малко да се увеличат — отговори Каубоя и изтласка още чипове за пет хиляди долара.

Нордешченко го стрелна право в очите. Този задник доста го затрудняваше. Какви карти би могъл да има?

— Е, Иван, какво е написано на билета ти? — Каубоят се зае лениво да рови из купчината чипове. — Оставаш във влака или ти е време да слизаш?

— Може би ми остава още една спирка — сви рамене Нордешченко и отклони поглед към Джули.

— Залагам всичко — обади се тя и разпери картите си, като побутна останалите си чипове към камарата.

Четири пики. Нордешченко се оказа прав в предвиждането си. Беше отгатнал, че тя се опитва да направи флош. Докато той все още стискаше много силна ръка. А Каубоя блъфираше.

Раздаващият обърна дама каро. Нордешченко дори не трепна. Сега имаше двойка аса и двойка дами.

Джули направи недоволна гримаса. Не успя с флоша.

— Добре де, какво ще кажете да насипем още малко въглища в котела на локомотива и да видим дали ще минем моста над реката — шумно се изкиска Каубоя и побутна останалите си чипове — за десет хиляди долара — към центъра на масата.

Зяпачите се размърмориха. Ясно бе, че това ще е последната игра. Победителят прибираше всичките тридесет хиляди долара.

Каубоят впери изпитателен поглед в него. Нямаше и помен от самодоволната му усмивка.

— Ще се намесиш ли, Иван, или какво?

— Мирослав — отвърна Нордешченко.

Каубоят се сепна.

— А?

— Името ми е Мирослав — хладно му обясни Нордешченко и плати залога.

Раздаващият обърна последната карта, решаващата. Двойка купи.

Джули простена отчаяно.

Нордешченко знаеше, че с асата и дамите си ще спечели играта. Не можеше обаче да си обясни какво крие този задник Каубоя. Отброи чипове за двадесет хиляди долара и ги избута напред като допълнителен залог.

И тогава за негова изненада Каубоя покачи мизата с още пет хиляди долара. Нордешченко се смая.

— Иван, още ли си с нас? — попита Каубоя, като се облегна назад и избърбори нещо неразбрано.

Нордешченко бръкна в сакото си, отброи пет хиляди долара от стодоларовите банкноти и ги остави в средата на масата. Вече нямаше за кога да си играе на догадки.

— Аса и дами. — Той показа двете скрити първи карти, които получи в началото на играта.

— Ооо! — примигна Каубоя и се престори на безкрайно изненадан.

Но в следващия миг се ухили:

— От това сигурно много ще те заболи, Иван.

Той свали първите си карти. Имаше само две двойки, като Нордешченко. Но с последната двойка, обърната на масата, направи фул. Нордешченко сякаш пропадна от стръмна скала. Този тъпанар го бе разигравал през цялото време само с един чифт двойки, преди да ги събере!

Каубоят се пресегна и пръхтейки като магаре, прибра чиповете си. Нордешченко се поколеба за миг дали да не избърше с един удар самодоволната усмивка от лицето на този глупак. Но поривът му се изпари на секундата.

Не и тази вечер. Утре сутринта го чакаше сериозна работа. Пък загубеното тази вечер бе само част от възнаграждението му.

— Знаеш ли какво казват хората, Иван? — Каубоят подреждаше спечелените чипове на купчини. — Понякога е по-добре да си щастлив, а не богат. И нека не оставаме с лоши чувства — предложи той и му протегна ръка.

Нордешченко се изправи и я пое. Глупакът все пак беше прав в едно: тази вечер се чувстваше щастлив, по-щастлив откогато и да било.

Защото евреинът реши да пощади живота му.