Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Judge and Jury, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Андрю Грос
Заглавие: Съдия и съдебни заседатели
Преводач: Стамен Стойчев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
ISBN: 978-954-26-0703-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6904
История
- — Добавяне
6.
— Ваш ред е да залагате — кимна дилърът към Нордешченко и подхвърли в средата на масата чисто нов стодоларов чип.
Намираше се в супермодерно обзаведения покер клуб в Горен Ийст Сайд. Просторната зала беше с висок таван с остъклени секции и също толкова високи прозорци, непробиваеми за куршуми, с извезани златисти завеси. Вътре се бе събрала най-разнородна тълпа. Край масите, където се играеше с малки залози, се забавляваха привлекателни жени във вечерни рокли. Не липсваха и обичайните комарджии с тъмни очила, които като че ли залагаха на всичко.
Минаваше един след полунощ, но около четирите големи маси още бе нагорещено.
Нордешченко отпи от чашата си с мартини „Столи“, докато раздаващият му подаде двете допълнителни карти. Играеше на това, на което му викаха „пълно очистване“[1]. Купи чипове за три хиляди долара, които не след дълго му донесоха десет хиляди. Победителят прибира всичко.
Към десет часа около масата имаше осем играчи. В момента бяха останали само трима: Нордешченко, красивата блондинка Джули с впити панталони и още един, когото той кръсти Каубоя — доста неприятен глупак с шапка като герой от уестърн и авиаторски очила, който, след като чу акцента на Нордешченко, упорито започна да го нарича Иван.
Нордешченко търпеливо изчакваше мига, когато най-после ще остане сам срещу него, но с по-добри карти в ръце.
Загледа се в картите, които му се паднаха. Бяха ас и дама. Усети как кръвта му кипва. Когато дойде неговият ред да залага, той подхвърли към средата на масата чип за петстотин долара.
При предишните си посещения в Ню Йорк Нордешченко обикновено се отбиваше в руския клуб в Бруклин и играеше шах, като понякога залогът стигаше до хиляда долара за игра. Можеше да продължи там, но скоро стана известен и започна да привлича вниманието на околните. А това бе противопоказно за хора с неговата професия. Затова този път предпочете покера.
Джули, която имаше най-малко чипове на масата и плащаше крайно предпазливо, обяви решението си, но Каубоя нетърпеливо потри длани, грабна купчина от десет зелени чипа и ги завлече до средата на масата.
— Съжалявам, сладурче, но тези карти просто не ми дават мира.
Нордешченко си представи това, което в този момент му се искаше да направи най-много — да сграбчи този клоун за гръкляна. Можеше да го стигне само с едно протягане на ръката. По едно време се замисли дали да не вдигне още залога — картите му не бяха за изпускане, но предпочете да последва примера на блондинката.
— Хм, то не може на всички да им върви — самодоволно избърбори Каубоя и се облегна в стола.
Раздаващият обърна три карти: шестица, ас и деветка. Така Нордешченко се сдоби с двойка аса, което почти със сигурност му гарантираше силна ръка. Заложи три хиляди долара.
Почуквайки с лакираните си нокти по масата, Джули изглеждаше още по-разколебана.
— По дяволите. — Най-после тя се усмихна. — Все пак това са само пари, нали?
— Ами и тези пари могат малко да се увеличат — отговори Каубоя и изтласка още чипове за пет хиляди долара.
Нордешченко го стрелна право в очите. Този задник доста го затрудняваше. Какви карти би могъл да има?
— Е, Иван, какво е написано на билета ти? — Каубоят се зае лениво да рови из купчината чипове. — Оставаш във влака или ти е време да слизаш?
— Може би ми остава още една спирка — сви рамене Нордешченко и отклони поглед към Джули.
— Залагам всичко — обади се тя и разпери картите си, като побутна останалите си чипове към камарата.
Четири пики. Нордешченко се оказа прав в предвиждането си. Беше отгатнал, че тя се опитва да направи флош. Докато той все още стискаше много силна ръка. А Каубоя блъфираше.
Раздаващият обърна дама каро. Нордешченко дори не трепна. Сега имаше двойка аса и двойка дами.
Джули направи недоволна гримаса. Не успя с флоша.
— Добре де, какво ще кажете да насипем още малко въглища в котела на локомотива и да видим дали ще минем моста над реката — шумно се изкиска Каубоя и побутна останалите си чипове — за десет хиляди долара — към центъра на масата.
Зяпачите се размърмориха. Ясно бе, че това ще е последната игра. Победителят прибираше всичките тридесет хиляди долара.
Каубоят впери изпитателен поглед в него. Нямаше и помен от самодоволната му усмивка.
— Ще се намесиш ли, Иван, или какво?
— Мирослав — отвърна Нордешченко.
Каубоят се сепна.
— А?
— Името ми е Мирослав — хладно му обясни Нордешченко и плати залога.
Раздаващият обърна последната карта, решаващата. Двойка купи.
Джули простена отчаяно.
Нордешченко знаеше, че с асата и дамите си ще спечели играта. Не можеше обаче да си обясни какво крие този задник Каубоя. Отброи чипове за двадесет хиляди долара и ги избута напред като допълнителен залог.
И тогава за негова изненада Каубоя покачи мизата с още пет хиляди долара. Нордешченко се смая.
— Иван, още ли си с нас? — попита Каубоя, като се облегна назад и избърбори нещо неразбрано.
Нордешченко бръкна в сакото си, отброи пет хиляди долара от стодоларовите банкноти и ги остави в средата на масата. Вече нямаше за кога да си играе на догадки.
— Аса и дами. — Той показа двете скрити първи карти, които получи в началото на играта.
— Ооо! — примигна Каубоя и се престори на безкрайно изненадан.
Но в следващия миг се ухили:
— От това сигурно много ще те заболи, Иван.
Той свали първите си карти. Имаше само две двойки, като Нордешченко. Но с последната двойка, обърната на масата, направи фул. Нордешченко сякаш пропадна от стръмна скала. Този тъпанар го бе разигравал през цялото време само с един чифт двойки, преди да ги събере!
Каубоят се пресегна и пръхтейки като магаре, прибра чиповете си. Нордешченко се поколеба за миг дали да не избърше с един удар самодоволната усмивка от лицето на този глупак. Но поривът му се изпари на секундата.
Не и тази вечер. Утре сутринта го чакаше сериозна работа. Пък загубеното тази вечер бе само част от възнаграждението му.
— Знаеш ли какво казват хората, Иван? — Каубоят подреждаше спечелените чипове на купчини. — Понякога е по-добре да си щастлив, а не богат. И нека не оставаме с лоши чувства — предложи той и му протегна ръка.
Нордешченко се изправи и я пое. Глупакът все пак беше прав в едно: тази вечер се чувстваше щастлив, по-щастлив откогато и да било.
Защото евреинът реши да пощади живота му.