Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (76)

72.

Ричард Нордешченко зави със сребристия вояджър към изходното платно пред моста „Джордж Уошингтън“. Пътната блокада беше внушителна, но това не го изненада. Вече бе проверил новините по радиостанциите — всички съобщаваха за дръзкото бягство на мафиотския бос.

Навсякъде проблясваха мигащите светлини на полицейските автомобили. Проверяваха абсолютно всички превозни средства. Камионите и микробусите изтегляха настрани за щателна проверка на товарите. Нордешченко вдигна очи към небето. Високо горе се чуваше свистенето от перките на полицейски хеликоптер, патрулиращ над моста. Не беше на добро.

Досега бяха сменили два автомобила. Той бе захвърлил брадата и очилата. Трябваше само да запази спокойствие. Нищо не можеше да го свърже с вояджъра, който шофираше в момента. Нищо, освен ако не открият Кавело.

Високите стоманени кули на моста „Уошингтън“ се извисяваха на около четиристотин метра напред. Група пътни полицаи се връщаха към служебната си кола. Типична реакция на тревога с червен код. Пълно беше с екипи за бързо реагиране и полицейски кучета, душещи за бомби. Може би бяха добре обучени, но им липсваше практически опит.

— Защо спряхме? — дочу дрезгав глас зад себе си. — Всичко наред ли е?

— Успокой се. Всичко това е в твоя чест.

— Целият съм схванат. Много е тясно и горещо. Измина повече от час, откакто съм заврян тук.

— Не е толкова тясно, колкото във федералния затвор, нали? Така че мирувай сега, моля те. Това е последният контролен пункт, през който трябва да минем.

Към вояджъра се приближиха двама полицаи с бронирани жилетки и автомати. Единият почука на прозореца с дулото на автомата.

— Шофьорската книжка и регистрационния талон на автомобила, моля. И отворете багажника.

Нордешченко подаде документите на полицая, в които бе регистриран като живеещ на Бероу стрийт 11 в Бейон. За микробуса бе записано, че принадлежи на дребната фирма за чистене по домовете „Щастливия Джордж“ от Джърси.

— Има ли нещо ново? — попита Нордешченко. — Чух какво е станало. Излъчват го по всички новинарски радиостанции.

Полицаят провери документите му, без да си прави труда да му отговаря. Другият вдигна капака на багажника и надникна вътре. Но видя само голяма прахосмукачка, машина за почистване на килими и няколко пакета с препарати. Нордешченко затаи дъх, когато ченгето взе да надзърта наоколо.

Пистолетът беше скрит под панталона му, закрепен към глезена. По време на вчерашната суха тренировка беше решил какво ще направи. Ще очисти патрулиращите полицаи. После ще притича в отсрещното платно, ще спре първата попаднала пред очите му кола, ще измъкне шофьора от седалката и ще отпраши. Кавело ще трябва сам да се погрижи за спасяването на кожата си.

— Какво е това? — излая единият от полицаите.

Разбута почистващите препарати и надникна зад преградата.

Нордешченко замалко да се пресегне към глезена си, но не го направи. Не още. Очистваш и двамата и бягаш!

— Според правилника тук трябва да се държи резервната гума — каза полицаят. — Какво ще стане, ако някоя от гумите на тази бричка се спука? — Той спусна преградата.

— Имате право, полицай — кимна Нордешченко по-спокоен. — Ще кажа на шефа. Ще му кажа още, че ви дължим едно безплатно чистене на килимите.

Полицаят му върна документите на колата, а другият затръшна вратите.

— Нищо не ми дължите — кисело измърмори той. — По-добре си набавете веднага резервна гума.

— Смятайте го за изпълнено — рече Нордешченко. — И дано го заловите. — Вдигна прозореца и бавно потегли.

След няколко минути вояджърът напусна зоната, отцепена за пътната проверка, и навлезе в правия участък, където движението следваше обичайния си ритъм. После премина през моста. Но ударите на сърцето му се успокоиха напълно едва когато забеляза голямата табела, осведомяваща пътуващите, че напускат щата Ню Йорк и влизат в Ню Джърси.

— Поздравления. Успяхме! — провикна се той, за да го чуе Кавело. — Утре по това време ще си извън страната.

— Добре — въздъхна Кавело, докато с мъка се изправяше, за да се измъкне от тайника. — Междувременно има промяна в плана. Първо трябва да свърша нещо. Имам дълг, който трябва да уредя.