Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (115)

111.

На следващия ден отново поехме да търсим ранчото на Кавело.

Този път на изток — не покрай богатите имения, а към една отдалечена долина. Подкарахме ланд круизера по тесния ветровит каньон, като преминавахме покрай скалисти склонове и надвиснали ледници. Никъде не се виждаха крайпътни табели. Ръководехме се само от указанията на Гилермо.

Спрях колата пред виеща се нагоре овчарска пътека, в чието подножие се намираше имението. Мястото бе закътано и не се виждаше отдолу.

После двамата с Анди се изкатерихме по едно възвишение и аз извадих бинокъла. Още щом го видях, разбрах, че това е мястото.

— Тук е.

Ранчото не изглеждаше гостоприемно, нито приличаше на останалите, които бяхме видели. Над дървената порта нямаше табела. Вместо това там се издигаше дървена кула и в нея двама мъже — с вид по-скоро на войници — седяха на столове и пляскаха карти.

— Не го пазят зорко — отбелязах. — Надявам се, че това е добър знак.

По пасищата в подножието на стъпаловидните планински склонове се виждаха овчи стада. Но телената ограда от двете страни на дървената порта не бе предназначена да пази овцете, защото беше от бодлива тел, по-скоро бе срещу външни посетители.

Мъжете в дървената кула бяха въоръжени — до тях бяха облегнати два автомата. Забелязах още четирима пазачи, патрулиращи край телената ограда с кучета. Не успях да видя къщата, но предположих, че прилича на крепост.

El Fin del Mundo.

Имението изглеждаше толкова огромно, че дори не можеше да се види основната сграда, нито да се обхванат с поглед размерите му. Нямаше как да преценя какви са мерките за сигурност. Затова фокусирах вниманието си върху пазачите край портата. Напълно възможно бе по телената мрежа да тече ток. Забелязах и камери по нея.

Подадох бинокъла на Анди. Измъчена от дългото чакане, тя го завъртя бързо, за да огледа панорамата. Сигурен съм, че не забеляза автоматите на мъжете в кулата, но след като огледа ранчото, го свали от очите си с отчаяна въздишка.

— Ник, имаш ли идея как ще успеем да проникнем?

Облегнах се на скалата, взех шепа камъчета и нехайно ги захвърлих върху земята.

— Няма да влизаме вътре.