Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (5)

1.

В къщата си на улица „Йехуда“ в Хайфа, високо над синеещите води на Средиземно море, Ричард Нордешченко се опитваше да спаси царя си с индийска защита. Пробив с пешката — прочутата атака на Гари Каспаров. С нея успя да победи Тукмаков на първенството на СССР по шах през 1981 г.

Седящото срещу него младо момче веднага му взе пешката. Баща му кимна, доволен от хода.

— А защо тази пешка е толкова важна? — попита го той.

— Защото тя блокира освобождаването на топа от дамския ти фланг — отвърна бързо момчето. — И напредването на пешките ти към последната линия се прекратява. Нали така?

— Точно така — усмихна се Нордешченко на сина си. — А знаеш ли кога за пръв път царицата се е сдобила с толкова сила?

— През петнайсети век — отвърна синът му. — Дотогава в Европа царицата се е движела само през две полета — напред и назад.

— Браво, Павел!

Той разроши русата коса на момчето. За своите единадесет години Павел усвояваше тайните на шаха изключително бързо.

Момчето мълчаливо огледа шахматната дъска, после премести топа. Нордешченко тутакси проумя какво е намислил синът му. Неслучайно навремето стигна до третото ниво в Шахматната академия на Гласков в Киев. Но засега реши да не се занимава с топа на Павел и вместо това се зае с атака по другия фланг, където оголи една пешка.

— Ти се оставяш да те победя, татко — отбеляза момчето, като отказа да вземе пешката. — Пък и нали каза, че това е само игра. Тогава защо не ме научиш…

— Да те науча? — Бащата много добре знаеше за какво точно става дума, но реши да подразни сина си. — По-скоро ти можеш да ме научиш.

— Не говоря за шах, татко. — Момчето вдигна очи. — А за покер.

— Покер ли? — Нордешченко се престори на изненадан. — За да играеш покер, трябва да имаш какво да залагаш.

— Имам нещо — продължи да настоява момчето. — Имам шест долара на монети. Спестил съм си ги. И още сто карти с футболисти. В отлично състояние.

Нордешченко се усмихна. Много добре разбираше какво изпитва момчето. Нали толкова старателно го бе учил да се възползва от всяко предимство. Играта на шах е сериозно нещо. Самотно занимание. Като да свириш на инструмент. Изисква упражнения. Докато накрая всичко се запамети. И вече не си длъжен да мислиш.

Също като да убиваш с голи ръце.

Покерът обаче… да… покерът е съвсем друга работа. Много по-жива. За разлика от шаха в покера никога не можеш да повториш една и съща игра. Налага се да нарушаваш правилата. И изисква доста необичайна комбинация от желязна самодисциплина и склонност да се поемат рискове.

Внезапно прозвуча мобилният телефон на Нордешченко. Очакваше това обаждане.

— Момент — рече Нордешченко на Павел.

— Но, татко… — изсумтя момчето.

— Изчакай — повтори Нордешченко, подхвана сина си под мишниците и леко го отмести от пътя си. — Трябва да се обадя на това повикване. И повече да не съм чул дума.

— Добре.

Нордешченко излезе на терасата с чудесна панорама към морския бряг. Бързо отвори мобилния телефон. Само шепа хора в целия свят знаеха номера му. Отпусна се в близкия шезлонг.

— Нордешченко слуша.

— Обаждам се от името на Доминик Кавело — обясни глас от другия край на линията. — Той има една работа за теб.

— Доминик Кавело ли? Че той е в затвора и чака присъда — отвърна Нордешченко. — А и имам доста предложения за работа.

— Но не като това — прекъсна го гласът отсреща. — Кръстникът иска само теб. Назови цената си.