Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (70)

66.

Анди ме чакаше в коридора. Каза, че видяла достатъчно. Не й се искало повече да седи в залата. Двамата се качихме в асансьора, заедно с още двама от кандидатите за съдебни заседатели. В кабината се усещаше известна неловкост. Казах й, че според мен е проявила голяма смелост с появата си. Тя ме целуна по бузата.

— Благодаря ти, Ник. Идеята ти беше добра.

По обратния си път нагоре надникнах в стаята на охраната, за да проверя какво става с Кавело. Сваляха го в подземието. Загледах се в екрана през рамото на един от дежурните, докато Кавело застана пред вратата на асансьора, бъбрейки си с двамата пазачи. Всичко бе под контрол. Капитанът, отговарящ за екипа на охраната, се свърза с дежурните по пътя, по който се извежда обвиняемият.

— Субектът е в движение — рапортуваха му те.

Внезапно основите на сградата се разтресоха. Беше като земетресение! По пода изпопадаха чашите с кафе, моливите, бележниците.

— Господи, нещо става! — изкрещя един от агентите, които следяха мониторите, и посочи екрана: — В гаража! Имало е експлозия! Мили боже!

Всички се струпахме около монитора и гледахме шокирани случващото се. Огромни кълба гъст сив дим запълниха екрана. После всичко почерня.

По радиотелефона с много пукане се дочу рапортът на едно от нашите звена, разположени в подземния гараж.

— Долу имаше експлозия! Целият гараж е в пламъци. Може да има жертви. Нищо не се вижда. Само пушеци.

Капитанът сграбчи микрофона.

— Говори Мейчъм. Имаме аварийна ситуация в гаража! Детонирано е взривно устройство. Искам Отряда за бързо реагиране, полицейско подкрепление, медицинските екипи от спешната помощ. И то веднага! Пронто! И искам да знам какво, по дяволите, става!

Знаех какво ставаше там.

Екраните за различните участъци в гаража един по един почерняха, докато дежурните отчаяно се опитваха да се ориентират. Сграбчих Мейчъм за рамото.

— Капитане, това не е заради гаража. А заради Кавело! Вдигни всички агенти по тревога. Той вече слиза надолу!

Изтичах до другия край на пулта и проверих какво излъчва камерата в асансьора.

— Господи, не!

Не можех да повярвам на очите си, защото само аз знаех, че ужасът се повтаря.

Втурнах се презглава към вратата.