Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (93)

89.

Плъзнах нокътя си по гръбнака на Анди.

— Недей. — Тя се размърда, после се сгуши в мен.

През цялата нощ не престанах да мисля. Всъщност от по-рано, още откакто се разделих със Стив Бушнейджъл. В реалния свят с лекота бих арестувал Коля Ремликов. Щях да оглавявам екипа, който ще води разпитите му. Той щеше ни предаде Кавело и накрая щях да пипна мафиотския бос. Това ми беше работата. Само че в реалния свят напоследък всичко бе малко по-сложно.

Отново прокарах пръсти по гърба на Анди. Този път тя се извърна към мен и подпря глава на ръката си. Явно съзря нещо сериозно в лицето ми.

— Какво има?

— Може би ще успея — казах й, като я гледах в очите — да се добера до мъжа, който взриви автобуса.

Анди моментално се надигна в леглото. Сънят й отлетя.

— Какви ги говориш, Ник?

— Ще ти покажа.

Пресегнах се и взех кафявия плик, който бях оставил на нощната масичка. Извадих черно-белите снимки и ги подредих върху леглото: фотографиите на Коля Ремликов от Агенцията за национална сигурност и онези, които Юрий Плахов ми изпрати.

— Казва се Ремликов — започнах да й обяснявам. — Руснак е. Наемен убиец. При това много добър в професията. Притежава невероятно кърваво досие. Мисля, че Кавело го е наел с посредничеството на руската мафия. Предполагам, че сега е в Израел.

Очите на Анди се разшириха, докато гледаше снимките. Отделих онази, която Чуми обработи, показваща образа на мъжа в асансьора, само че без дегизировката. Снимката беше увеличена. Тя я взе и дълго се взира в лицето.

— Защо мислиш, че точно той е взривил автобуса?

— Заради това.

Извадих от плика последните две фотографии. Първата бе онази, която занесох на Сенил. Снимката, която бях открил след многочасово взиране във видеозаписите от охранителните камери в сградата на съда. Само че не онази от камерата в асансьора, а много по-ранна.

Беше от първия процес срещу Кавело.

— А ето какво се получава, като се махнат бакенбардите и черните очила.

Поставих до нея втората снимка с изчистения образ.

— Боже мой! — ахна Анди, сграбчи снимката, стисна зъби и се вгледа в образа напълно вцепенена. После очите й се наляха със сълзи.

— Защо не си ми ги показал? — попита тя, с гръб към мен.

— Едва днес се сдобих с тях.

— И какво ще стане сега? Ще ги дадеш ли на твоите хора? — заговори възбудено тя. — И те ще го заловят? Кажи ми, че ще стане точно така.

— Може да не се окаже толкова лесно. Ще трябва да се свържат със съдебните власти в Израел. А това включва намесата и на други правителства. Ще последват продължителни процедури. Такива доказателства винаги могат да бъдат оспорени, защото всички знаят, че фотографиите лесно се фалшифицират.

— Какво искаш да кажеш с всичко това? Че не знаеш докъде ще се стигне? Този мъж е убил съдебни пристави от федерален съд. Помогнал е на Кавело да избяга. Той взриви автобуса със съдебните заседатели, Ник. Той уби малкото ми момче.

— Зная. Но положението е сложно, Анди. Ремликов е чуждестранен гражданин. Възможно е да се стигне до намесата на чужди правителства. Както и на други правни институции. И най-важното: евреите трябва да се съгласят да го предадат на нашето правосъдие.

— Какво искаш да кажеш? — В очите й се надигна тревога. — Те могат да се доберат до него. Това са твоите хора, Ник. Какво мисли Бюрото по въпроса?

Изчаках секунда. После отново заговорих:

— Не съм ходил в Бюрото, Анди.

Тя примигна, както правят боксьорите след зашеметяващ удар. Втренчи се в мен, опитвайки се да прочете изписаното по лицето ми.

— Какво каза?

— Казах само, че този мъж е способен да изчезне на секундата, ако разбере, че някой е по следите му. Кавело също ще се скрие в мига, в който надуши, че сме по петите му. — Погледнах я право в очите. — Изпускаме го вече два пъти. Няма да допусна да ни се изплъзне пак.

Мисля, че в този момент тя разбра какво имам предвид. Гневната червенина по лицето й изчезна. Когато отново ме погледна, си помислих, че най-после знае що за човек съм.

— Казах ти, че ще се добера до него, Анди.

Тя кимна.

— Няма да те разпитвам повече. Искам само да знаеш, че каквото и да се случи, аз съм с теб. Чу ли, Ник?

— Не, за това не сме се разбрали — отвърнах. — Това е нещо, което трябва да свърша сам. Ти не бива да се намесваш.

— Не. — Анди се усмихна леко. — Тук грешиш. Много добре зная какво трябва да направиш. Пък и без това вече съм въвлечена.

— Не и в нещо като това.

Трябваше да свърша нещо доста опасно, при това в чужда страна, а на всичкото отгоре — напълно незаконно.

— Да, точно в това, Ник. — Взе снимката на Ремликов. — Изгубих сина си. Искам Кавело да си плати.

— Знаеш ли какво може да се случи там, Анди? Осъзнаваш ли за какво говорим?

Тя кимна. Отпусна глава върху гърдите ми.

— Зная какво ще се случи, Ник. И се моля за това.

— Тръгваме след два дни — казах й.