Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (39)

35.

Наблюдавах как съдебните заседатели се връщат в залата. След броени минути пред тях излезе следващият ключов свидетел. Някогашният гангстер Джоузеф Заро, бивш шеф на профсъюза „Локал 407“. Именно с този профсъюз Доминик Кавело бе сключвал договори, за да контролира строителството в Ню Джърси.

Заро обясни как години наред изпълнителите на строителни обекти са притискани да се отплащат щедро за възлаганите им договори за строителство. Стотици хиляди долари са носени буквално в куфарчета в централите на профсъюзите.

От години знаехме, че това е най-едрият рекет, извършван на територията на Ню Джърси, и че Кавело, който стои най-отгоре на пирамидата, обира каймака в размер на милиони долари. Но все не успявахме да го заловим.

— Колко договора за строителство са уредени досега за господин Кавело? — обърна се Джоел Голдънбърг към Заро.

— Няколко дузини. Може би дори стотици. — Свидетелят сви рамене. — Но освен мен той имаше още двама души за същата работа.

— Искате да кажете за изнудванията? — започна да го притиска Джоел Голдънбърг.

Свидетелят отново сви рамене, сякаш това бе най-естественото нещо на този свят.

— Да.

— А какво би се случило — заинтересува се прокурорът, — ако предприемачът откаже да си плати?

— Няма да има кой да му работи, господин Голдънбърг.

— Но ако и тогава продължи да упорства и да не плаща? Или използва външни работници?

— Искате да кажете извън нашия профсъюз? — попита свидетелят.

— Да.

Заро се огледа смаяно за миг, след което се почеса по главата.

— Може би не разбирате, господин Голдънбърг, но ние си говорим тук не за когото и да е, а за Доминик Кавело. Не си спомням такъв случай.

Неколцина в залата се изсмяха.

Голдънбърг също се усмихна.

— Но това на практика е монопол, нали? Господин Кавело може да диктува условията в целия строителен бизнес, така ли?

— Няма да намерите строеж в Северен Ню Джърси, както и в много райони на Ню Йорк, без Доминик Кавело да е получил своя пай. — Свидетелят шумно се засмя.

По устните на Кавело пробягна лека усмивка. Имаше вид на бизнесмен, който се гордее с деловите си умения. Притискахме го от всички посоки: убийства, корумпиране на профсъюзи, измами. Нямаше как да се измъкне. Това можеше да се прочете по лицата на всички присъстващи в залата. Дори и по лицето на самия Кавело, въпреки че студеният му поглед сякаш казваше: Пет пари не давам за всичко това.

Обвинението реши да призове последния си свидетел, онзи, който трябваше да разкрие най-грозната страна на Доминик Кавело. Онзи, който можеше да закове последния гвоздей в ковчега.

Мен.