Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Judge and Jury, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Андрю Грос
Заглавие: Съдия и съдебни заседатели
Преводач: Стамен Стойчев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
ISBN: 978-954-26-0703-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6904
История
- — Добавяне
113.
Трябваше да сме търпеливи. Знаехме го от самото начало. Два пъти седмично Кавело напускаше убежището си — неизменно в сряда и събота, със същите два черни рейндж роувъра, и то все по пладне. Кавело шофираше първия, докато двамата му яки телохранители го следваха с втория.
В събота ние го причакахме в покрайнините на Ушуая, за да го проследим из града. Дали това нямаше да се окаже дългоочакваният ни шанс?
Кавело обядваше винаги на едно и също място, купуваше си вестници и пури, след което се прибираше в ранчото.
От бармана и келнерката узнахме, че американецът обядвал в едно кафене, наречено бар „Идеал“ на улица „Сан Мартин“, недалече от пристанището. Сядал на една и съща маса до прозореца. Понякога флиртувал с ниската темпераментна руса сервитьорка. Два пъти двамата били забелязвани да излизат заедно след края на смяната й, за да посетят хотела по-надолу по улицата. Кавело и момичето обикновено излизали след около един час.
След това, като задоволен бик, той се поразтъпквал за кратко на няколко преки по-нататък, до улица „Магелан“, следван от двамата си бодигардове. Купувал си кутия скъпи кубински пури „Кохиба“. После от будката на ъгъла си взимал по един брой от Ю Ес Ей Тудей и Ню Йорк Таймс. Явно се движеше съвсем свободно. Пък и кой би могъл да го познае тук? Понякога се отбивал в друго кафене, поръчвал си кафе, разгръщал вестниците и си запалвал пура. Търговците му угаждали като на важна клечка.
Щом го видях да слиза от рейндж роувъра, отново усетих как вътрешностите ми се стягат. Натрупаните гняв и болка заради толкова убити се надигнаха в мен. Но можех само да го дебна мълчаливо, с вцепенени крайници и пламнала глава.
Как да действам? Как да го издебна, когато е сам, без охраната си? Нямах стръв, която да заложа.
Спряхме да вечеряме в малко ресторантче извън града. Анди изглеждаше необичайно тиха. Нещо й тежеше, както и на мен. Бяхме толкова близо до него и виждахме, че Кавело е напълно свободен човек. Накрая тя вдигна очи към мен.
— Какво ще правим?
Отпих от бутилката чилийска бира.
— Много го пазят. Не зная как да си осигуря безопасен достъп до него.
Анди остави бирата си.
— Слушай, Ник, ами ако опитам аз?