Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Judge and Jury, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Андрю Грос

Заглавие: Съдия и съдебни заседатели

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 978-954-26-0703-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6904

История

  1. — Добавяне

113.

Трябваше да сме търпеливи. Знаехме го от самото начало. Два пъти седмично Кавело напускаше убежището си — неизменно в сряда и събота, със същите два черни рейндж роувъра, и то все по пладне. Кавело шофираше първия, докато двамата му яки телохранители го следваха с втория.

В събота ние го причакахме в покрайнините на Ушуая, за да го проследим из града. Дали това нямаше да се окаже дългоочакваният ни шанс?

Кавело обядваше винаги на едно и също място, купуваше си вестници и пури, след което се прибираше в ранчото.

От бармана и келнерката узнахме, че американецът обядвал в едно кафене, наречено бар „Идеал“ на улица „Сан Мартин“, недалече от пристанището. Сядал на една и съща маса до прозореца. Понякога флиртувал с ниската темпераментна руса сервитьорка. Два пъти двамата били забелязвани да излизат заедно след края на смяната й, за да посетят хотела по-надолу по улицата. Кавело и момичето обикновено излизали след около един час.

След това, като задоволен бик, той се поразтъпквал за кратко на няколко преки по-нататък, до улица „Магелан“, следван от двамата си бодигардове. Купувал си кутия скъпи кубински пури „Кохиба“. После от будката на ъгъла си взимал по един брой от Ю Ес Ей Тудей и Ню Йорк Таймс. Явно се движеше съвсем свободно. Пък и кой би могъл да го познае тук? Понякога се отбивал в друго кафене, поръчвал си кафе, разгръщал вестниците и си запалвал пура. Търговците му угаждали като на важна клечка.

Щом го видях да слиза от рейндж роувъра, отново усетих как вътрешностите ми се стягат. Натрупаните гняв и болка заради толкова убити се надигнаха в мен. Но можех само да го дебна мълчаливо, с вцепенени крайници и пламнала глава.

Как да действам? Как да го издебна, когато е сам, без охраната си? Нямах стръв, която да заложа.

Спряхме да вечеряме в малко ресторантче извън града. Анди изглеждаше необичайно тиха. Нещо й тежеше, както и на мен. Бяхме толкова близо до него и виждахме, че Кавело е напълно свободен човек. Накрая тя вдигна очи към мен.

— Какво ще правим?

Отпих от бутилката чилийска бира.

— Много го пазят. Не зная как да си осигуря безопасен достъп до него.

Анди остави бирата си.

— Слушай, Ник, ами ако опитам аз?