Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (62)

58.

По лицето на Ричард Нордешченко не трепна нито мускул, докато прибираше от масата допълнителните си карти. Чифт тройки. Играчът срещу него — с черна риза и кашмирен блейзър и привлекателен мъж за компаньон, надзъртащ над рамото му, побутна две хиляди долара към средата на масата. Другият също вдигна залога.

Нордешченко реши да рискува. И без това тази вечер му вървеше и нямаше поводи да се оплаква от късмета си. А пък утре ще се залови с истинската работа. Така че тази нощ бе решил да изиграе последната си ръка, независимо дали ще спечели, или ще загуби.

Дилърът обърна още три карти: двойка, деветка спатия и четворка. Веднага се разбра, че те не устройват нито един от играчите. Кашмиреният блейзър намигна на приятеля си. През цялата нощ той неуморно вдигаше залога. Нордешченко предполагаше, че държи четири спатии и се старае да направи флош.

— Четири хиляди — обяви той.

За негова изненада третият играч също вдигна залога. Той бе широкоплещест мъж, мълчалив, с черни очила и беше труден за разгадаване. Въпреки едрите си ръце, успя да се справи с купчинката си чипове много бавно.

— Още четири хиляди — заяви той, като едва сега подреди две групи от черни чипове в средата на масата.

Правилно подбран залог, помисли си Нордешченко. Явно целта бе да се изтласка от играта третият играч — в случая самият той. Ала Нордешченко нямаше никакво намерение да се остави. Имаше добро предчувствие. През цялата вечер всичко се подреждаше благоприятно за него.

— Влизам. — Събра една купчина от осем черни чипа и ги побутна напред.

При следващото раздаване се разкриха новите четири карти, като сред тях се появи дори един чифт. Онзи, дето преследваше флош, плати. След него едрият мъж пак заложи. Още четири хиляди долара. Сега бе ред на Нордешченко да вдигне. За негова изненада кашмиреният блейзър остана на това ниво.

На масата бяха заложени четиридесет хиляди долара.

Раздаващият обърна последната карта. Шестица пика. Нордешченко не виждаше как може да подобри позицията си, но внезапно си припомни предишна игра, когато бе изпаднал в същата ситуация. Адреналинът му моментално се вдигна.

Мъжът с приятеля зад гърба стисна устни и изду бузи.

— Осем хиляди долара!

Няколкото зяпачи зад него недоволно замърмориха. Какви ги вършеше този, по дяволите? През цялата вечер непрекъснато вдигаше залога. А сега явно бе решил да прахоса такива пари при толкова слаба ръка.

Едрият мъж се зае бавно да побутва напред чиповете си. Нордешченко си каза, че онзи навярно се е сдобил с чифт от допълнително обърнатите карти. И то по-висок от неговия чифт. Несъмнено, прецени той, онзи отсреща държи сега най-силната ръка на масата.

— Осем хиляди долара. — Той кимна и приготви две еднакви купчини по осем черни чипа, за да се озоват след малко в средата на масата. — И още осем хиляди.

Мърморенето отстъпи пред ахканията. Нордешченко събра двата си показалеца под ъгъл пред устните, след което пое дълбоко дъх. Вече не се съмняваше, че широкоплещестият очаква той да го следва в наддаването. Макар че в деветдесет процента от играта досега той бе вършил точно това. Беше качил достатъчно. Дали да не спре?

Но тази нощ усещаше силата си. Скоро щеше да заложи на карта не парите, а живота си. Какво значение имаха тогава всичките пари на света? Никакво, разбира се. Точно това му вдъхваше усещането за свобода. А и бе сигурен, че много добре е разгадал кой какво крие и как ще се разиграе всичко.

— Може ли да направим играта малко по-интересна? — попита той. — Ето ви вашите осем хиляди долара. — Погледна кашмирения блейзър. — А тук са и вашите осем хиляди долара — добави той, вече обърнат към широкоплещестия играч, като побутна напред още един, също толкова висок стълб от черни чипове. Накрая направи знак за удвояване на целия залог. — И от мен: още шестнадесет хиляди долара.

Сега вече ахкането край масата замря. Тишина. В средата бяха струпани сто хиляди долара!

Нервите и само нервите са тези, които могат да те спасят или предадат, когато си под обстрел. Нерви, но и умението да надушваш заплахата. Да я отгатваш. Нали именно това го бе направило толкова добър. Нордешченко се втренчи в широкоплещестия мъж с черните очила. Нерешителност? Страх?

Кашмиреният блейзър се облегна назад. Личеше, че е силно притеснен. По-добре да захвърли картите си и да излезе от играта, но без да ги показва, за да не го обявят за пълен глупак.

— Сбогом — промърмори той.

— Блъфираш — обади се широкоплещестият, тежко преглътна и прониза Нордешченко с рентгенов поглед иззад черните си очила.

Нордешченко само сви рамене:

— Ще поиграем, ще видим. — Сигурен бе, че всичко, което широкоплещестият можеше да стори, бе да избута към средата на масата своя дял от чипове.

— Ти си наред — недоволно изръмжа онзи и обърна картите си. Чифт шестици.

Нордешченко също обърна картите си — всички видяха, че държеше по-добър чифт.

— Беше прав преди малко.

Наоколо се разнесоха възбудени викове. Раздаващият се зае да избута към Нордешченко планината от чипове. Бе спечелил повече от седемдесет хиляди долара!

Освен това съвсем правилно бе успял да разчете всеки ход на съперниците си. А това беше много добър знак за утре.

Защото утре започваше истинската игра.