Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (7)

3.

Съдия Сайдерман започна с по няколко въпроса към всеки. Име и адрес. С какво се прехранвате. Дали сте женен или сте омъжена и ако отговорът е да, имате ли деца. Ниво на образование. Какви вестници и списания четете. Има ли някой в семейството ви, който да е работил за правителството или полицията.

Анди погледна часовника си. Това щеше да отнеме часове.

Неколцина веднага бяха освободени. Една жена обяви, че е адвокат. Съдията я покани до катедрата си. Размениха кратки реплики и жената бе пусната да си ходи. Някакъв мъж каза, че наскоро бил съдебен заседател по дело в Уестчестър, което приключило миналата седмица. Той също бе освободен от журито. Трети тип, който изглеждаше почти симпатичен, пък обяви, че е автор на криминални романи. Една от жените, бъдещи членове на журито, размаха негова книга. Наистина я четеше. След като приключиха с него, Анди го чу да си казва: „Не съм вярвал, че тази книга ще има такъв успех“.

Тогава съдия Сайдерман кимна към Анди.

— Анди Деграс. Живея на Западна сто осемдесет и трета 855 в Бронкс. Актриса съм. — Няколко глави се извърнаха към нея. Дежурните зяпачи. — Е, по-скоро се опитвам да стана — уточни тя. — Засега се прехранвам като коректор в редакцията на Уестсайдър, общински вестник в Горен Манхатън. А колкото до предишния въпрос, бях, Ваша Чест, преди пет години.

— За какво говорите, госпожо Деграс?

— Бях омъжена. Истинска атомна катастрофа, ако разбирате какво искам да кажа. — Двама от заседателите се захилиха. — С изключение на сина ми Джеръд. Вече е на девет. Засега той запълва цялото ми време.

— Моля, продължете, госпожо Деграс — каза съдията.

— Няколко години посещавах колежа „Сейнт Джон“. — Анди всъщност искаше да каже: Знаете ли, Ваша Чест, изпаднах в четвърти курс и дори не зная какво означава терминът „оправдаващо доказателство“. — И още нещо. Чета Вог и Космо и… о, да, Менса. Дори членувам в „Менса“. Определено се опитвам да поддържам формата си.

В съдебната зала отново се чу смях. Продължавай в същия дух, каза си тя. Още малко. Почти успя да се откачиш от тази работа.

— Колкото до полицията… — Тя се замисли за секунда. — В семейството ми няма полицаи. Но съм ходила на няколко срещи с ченгета.

Съдия Сайдерман се усмихна и поклати глава.

— Само един въпрос: преживели ли сте нещо в миналото, което да е причина да имате предразсъдъци към италоамериканците? Или нещо, заради което да не сте способна да стигнете до безпристрастна присъда, ако бъдете одобрена за съдебен заседател в този процес?

— Хм, имах роля в сериала „Семейство Сопрано“ — отвърна тя. — В сцената, в която Тони Сопрано натупа онзи тип от училище „Медоуз“. Бях в клуба.

— В клуба? — примигна съдия Сайдерман и я изгледа недоволно.

— В клуб „Бада Бинг“, Ваша Чест — сви рамене Анди. — Танцувах на един от пилоните.

— Това ти ли беше? — извика латиноамериканец от първия ред.

Повечето присъстващи в съдебната зала се засмяха.

— Благодаря ви, госпожо Деграс. — Съдия Сайдерман умело потисна усмивката си. — Сигурна съм, че вече всички ще гледат повторенията с повишен интерес.

След това съдия Сайдерман се зае с Розела. Анди беше сигурна, че се справи добре. Вярно, изпитваше лека вина, но просто не биваше да я избират в състава на това жури.

Розела беше идеална. Мечтата на всеки съдия. Чистела къщата на една и съща жена от двадесет години. Наскоро се сдобила с американско поданство. Искала да служи на обществото, защото това бил нейният дълг. В момента плетяла пуловерче за внучката си. О, да, нямаш грешка, усмихна се на себе си Анди. Розела отговаряше с лекота на всеки въпрос. Беше като реклама на съдебен заседател!

Най-после съдията обяви, че има един общ въпрос към целия състав от съдебни заседатели. Анди погледна мимоходом часовника на стената. Един и четвърт. Ако има късмет, ще успее да хване навреме метрото по първа линия към Бродуей, за да не закъснее да вземе Джеръд от училище.

Съдия Сайдерман се наведе напред.

— Някой от вас чувал ли е името Доминик Кавело или да е бил свързан по някакъв начин с него?

Анди се извърна към наглед флегматичен мъж с посивяла коса, седнал на третия ред в съдебната зала. Значи ето кой си бил. Неколцина от съдебните заседатели промърмориха нещо. Тя погледна Розела, този път с известна доза съчувствие.

Тези хора се впускаха в едно крайно опасно пътуване.