Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (120)

116.

Мобилният телефон на Анди иззвъня, но тя не отговори. Знаеше какво означава това повикване.

Обърна се към ниския мустакат продавач в магазина за тютюн, който почти не говореше английски:

— Та казвате, значи, че тези са най-добрите? И са кубински, нали?

— Си, сеньора, най-добрите в целия свят. И си струват цената.

Анди взе припряно двете кутии с пури — „Монте Кристо“ и „Кохиба“. Зачака да чуе звънчето над вратата, сигнализиращо за появата на друг клиент.

Кавело е влязъл в магазина. Нервна тръпка пробяга по гръбнака й. Това не ти е някаква глупава пиеса. Тук не си на сцената, каза си тя. Тук трябва да си спокойна и да се справиш добре. Трябва да си безупречна.

Най-после чу звънчето, последвано от проскърцването на вратата. Тя се напрегна, но не се обърна. Знаеше много добре кой е.

— Но все пак коя марка е по-добрата? — попита настоятелно. — Подарък са за съпруга ми, пък са и много скъпи. Не мога да реша…

— Сеньора, и двете марки са сред най-добрите — увери я продавачът. — Но всичко е въпрос на вкус.

Тя огледа двете кутии.

— Моля ви, помогнете ми да избера.

— Няма да сбъркате нито с едната, нито с другата марка — чу глас зад гърба си. — Но според мен „Кохиба“ са най-добрите пури.

Анди пое дълбоко дъх. Ужасяваше се само от мисълта да се обърне и да застане очи в очи с него. Най-после го направи. Видя мъж в черно кожено палто и шапка от туид. Кавело й се стори малко по-стар, отколкото си го спомняше. Лицето му изглеждаше изнурено и леко измършавяло. Но все още беше същият човек… най-мразеният на света.

— Все едно да избирате вино между „Брунело“ и бургундско. Лично аз предпочитам „Брунело“, а в този случай „Кохиба“. Но Фредерико е прав, всичко е въпрос на вкус.

Продавачът зад щанда кимна.

— Си, сеньор Селетини.

Селетини, мислено отбеляза Анди. Подаде на продавача кутията „Кохиба“.

— Ще взема тези. — Извърна се към Кавело. — Благодаря ви, че ме спасихте.

— Не съм ви спасил. Дори и познавачите биха се затруднили при този избор. — Приближи се леко към нея. — По работа или учите нещо?

— Извинете, но не ви разбрах? — вдига вежди Анди.

— Толкова на юг по това време на годината е необичайно да се чуе американски акцент. Повечето туристи вече се прибрали по домовете си.

— По работа съм — усмихна се Анди. — Ще участвам в една експедиция, която следващия месец ще потегли за Антарктида.

— Хм, изследователка? — Кавело се престори, че е силно впечатлен.

— Не съвсем. Всъщност ще бъда готвач. По-скоро е начин да избягам от света, отколкото нещо друго.

— Няма нищо срамно в това — усмихна се Кавело. — Тук повечето търсим това.

Анди бавно повдигна слънчевите си очила. Позволи му да види цялото й лице.

— А вие по какъв начин бягате? — попита го и навлажни устните си:

— Засега с овце. Имам ранчо на двадесетина минути път от града.

— Хм, овце! — Тя закачливо наклони глава. — И това ли е всичко?

— Е, добре, хванахте ме натясно. — Кавело вдигна ръце в знак, че се предава. — Всъщност участвам в програмата за защита на свидетели. Направих погрешен завой във Финикс, после се отправих на юг. И накрая се озовах тук.

— Значи сте човек с лошо чувство за ориентация — засмя се Анди, като се надяваше да изглежда искрена. — Но не се тревожете, сеньор Селетини. На никого няма да издам вашата тайна.

— Можете да ме наричате Франк — каза Кавело.

Погледът му стана остър и изпитателен. Очи на жесток убиец психопат. Електротехника.

— А аз съм Алисия — излъга Анди не по-малко самоуверено от него. — Алисия Бенет.

— Радвам се, че се запознахме, Алисия Бенет — протегна й ръка Кавело. — Изследователка.

Стиснаха си ръцете. Докосването му бе грубо и отблъскващо. Но Анди се постара да не трепне. Извади портмонето си и започна да рови в него за парите за кутията с пури.

— Какво друго можеш да кажеш за себе си? — усмихна се Кавело, решил да продължи със закачливия тон. — Ти от какво толкова бягаш?

— Ами аз съм само една отчаяна домакиня — закиска се Анди.

— Трябва да си доста отчаяна, за да стигнеш до тук. Но не изглеждаш такава.

— Е, видях една реклама — сви рамене Анди. — Обещаваше края на света. Помислих, че съм го открила в Ушуая, но след като дори и тук мога да купя кубински пури и да си говоря с един американец за телевизия, може би още не съм го достигнала. Затова ще се отправя още по на юг.

— Твоят съпруг трябва да е много самоуверен мъж, за да те пусне сама чак тук, Алисия. Или може би тъкмо от него искаш да избягаш?

Анди въздъхна смутена.

— Всъщност… излъгах. Не съм омъжена. Опитвам се да се преструвам, че не съм някоя глупава и самотна жена само заради продавача в този магазин. Иначе пурите са за хората от кораба.

— И ги купуваш толкова рано? — втренчи се в нея Кавело. — Явно си много прилежно малко момиче и подготвяш всичко отдалеч.

По дяволите. Анди изтръпна. Първата грешка.

Продавачът й подаде пакета с кутията пури. Анди взе и рестото.

— Направи добър избор с „Кохиба“, Алисия. А колкото до края на света, мисля, че мога да ти го покажа. При това няма да се налага да пътуваш толкова далеч, както си мислиш.

— Така ли? Какво имаш предвид?

— Моето ранчо. Така се нарича. Сигурно е знак на съдбата, Алисия.

— Не вярвам в съдбата — изрече Анди и отново се усмихна. Мушна пакета под мишница и мина покрай него, докато той държеше вратата отворена. — Но вярвам в обяда.

Сърцето й заби ускорено.

Запази самообладание, каза си тя. Само още няколко секунди. Успя да спечелиш интереса му, но внимавай да не го изпуснеш.

Кавело я последва по тротоара. Тръгнаха надолу по улицата. Анди забеляза двамата бодигардове, които се мотаеха наоколо, но за щастие не й обърнаха внимание. Не се престарават, точно както ги бе преценил Ник.

— Всяка събота обядвам в бар „Идеал“ — каза Кавело. — Намира се надолу към пристанището. Ако искаш, може да обядваме заедно.

— Зависи — отвърна Анди и пое надолу по улицата. Видя блясъка в очите му. Беше успяла да го улови на въдицата.

— От какво? — Кавело я последва още няколко стъпки.

— От това, което сте извършили, за да попаднете в програмата за защита на свидетели, господин Селетини. Аз излизам само с определен вид мъже.

— О, това ли било? — ухили се Кавело, като направи още една крачка към нея. — Бях мафиотски бос. Отговарям ли на условията?