Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (110)

106.

Вдигна ръката си и светкавично изстрелях два куршума. И двата в гърдите му. Той се улови за най-близката сергия и докато рухваше на земята, отгоре му се стовариха няколко топа с платове. Опита да се изправи. Видях как повдигна ръката с пистолета, докато разкъсваше дрехите си като обезумял.

— Ти взриви онзи автобус! — изкрещях му.

Русият се поколеба. После нещо като усмивка изкриви устните му, сякаш намираше всичко това за много забавно.

— Аз го сторих, да. — Примигна, опитвайки се да освободи дясната си ръка с пистолета в нея. — Буум!

Хвърлих се към него и забих юмрук в лицето му. Той политна назад към парапета. Улових го за яката на ризата. Не бях на себе си. Отново го цапардосах с цялата сила, която ми бе останала. Зъбите му изхрущяха, от устата му бликна кръв. Но не се предаваше.

— Ето ти едно послание. — Запратих го към парапета. — Разпадни се на части, шибаняко!

Убиецът се блъсна силно в ръба, като все още се опитваше да насочи оръжието си към мен. Прекатурвайки се през парапета, в последния миг стреля във въздуха. После се строполи като товар върху покрива на една от паркираните долу коли.

Пристъпих до парапета. Хората се разбягаха крещейки. Бях изтощен до смърт, останал почти без дъх. Опитвах се да поема глътка въздух. Беше ми все едно дали някой ще ме види. Не ми пукаше дори от полицейските сирени.

Започвах да се окопитвам. И тогава го видях пак.

Лудото копеле отвори очи. Погледна нагоре към мен. Не беше мъртъв. Кръвта се стичаше от главата му и капеше върху ризата. Той се превъртя от покрива на колата и се заклатушка назад по улицата. Невероятно, но пистолетът все още беше в ръката му, която се вдигна към мен!

Не помръднах. Стоях, вперил поглед в него.

— Умри, кучи сине! — изкрещях. — Умри!

Той се сви между две коли. Виждах, че едва си поема дъх. После бързо пристъпи напред и се прицели в мен. Със същото гадно ухилено лице.

Чух клаксон. И вледеняващо стържене на спирачки. Остър, проникващ до костите звук.

Убиецът се завъртя. Устата му зейна, но нито звук не изскочи от нея. По лицето му внезапно се изписа изненада.

Автобусът го повлече и го захвърли на петнадесетина метра. Пистолетът изхвръкна от ръката му и се удари в паважа с шумен плясък почти като от изстрел.

Чух писък. Погледнах го за последен път. Беше сгърчена кървава каша.

Този път не изчаках да ме извикат на бис. Когато хората от тълпата погледнаха нагоре, парапетът беше празен.