Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (126)

122.

Втурнах се по стълбата в дъното на коридора, като вземах по две стъпала наведнъж. И тогава си сетих: Кавело имаше още един бодигард. Той навярно пазеше предния вход на хотела, което бе сериозен проблем.

Спрях на втория етаж. При асансьора. Посегнах и натиснах бутона за лобито. Отдръпнах се светкавично, преди вратата на кабината да се затвори и да поеме надолу. Заслизах по стълбите, съпровождан от скърцането на асансьора.

В секундата, в която чух асансьорът да спира, пристъпих напред с изваден пистолет.

Бодигардът на Кавело сигурно бе доловил нещо от суматохата горе, защото чакаше отварянето на кабината с насочен към нея полуавтоматичен пистолет. Чу шум отстрани и рязко се извърна към мен. Натиснах спусъка и забих два куршума във фирменото лого, зашито отпред на зеленото му яке. От изстрелите тялото му отхвръкна към празната асансьорна кабина. Втурнах се към вратата на хотела и изхвърчах навън.

Но отпред нямаше и следа от Кавело.

Поех към пристанището, за да проверя бар „Идеал“, пред който бяха паркирани двата му черни рейндж роувъра.

Видях го, щом стигнах площада. Напредваше към колите, макар и бавно заради раната в рамото.

Щом стигна до тях, се озърна, качи се в първата и завъртя ключа в стартера. Колата потегли с подскачане на заден ход, направи рязък завой, смачка един уличен знак и принуди неколцина зяпачи да отскочат назад към близката къща.

Затичах се към моя ланд круизер, паркиран в другия край на площада. Потеглих след него. Знаех, че ако успее да се добере до ранчото си, отново ще ми се изплъзне. В най-добрия случай щяха да изтекат месеци в размяна на спешни съобщения, изчакване на процедурите от дипломатическия протокол и купища обяснения от моя страна за намесата ми в целия случай.

Освен това не бях дошъл тук само за да го видя за трети път пред съда.

Кавело се носеше с мощния рейндж роувър по улиците, като вземаше остро завоите, профучавайки на сантиметри от крайпътните знаци, без въобще да изчаква светофарите да светнат зелено. Следвах го на двадесетина метра.

Поехме по пътя на изток от Ушуая. Той натисна здраво газта и се понесе със сто и десет километра. Увеличи скоростта на сто и тридесет. Аз също трябваше да ускоря, за да не го изгубя. Задмина един бавно пълзящ камион и се насочи към тясното пространство между него и идващия в насрещното платно автобус, чийто шофьор с все сила натискаше клаксона. Кавело не се отклони нито за миг. Шофьорът на автобуса бе принуден да натисне спирачките в последния момент. Рейндж роувърът се върна в своята лента, минавайки на сантиметри от автобуса.

Аз също задминах камиона, опитвайки се да удържа автомобила да не изхвръкне от разнебитеното шосе. Стрелката на скоростомера се местеше все по-вдясно. Двамата с Кавело се носехме с около сто и шестдесет километра в час. Виждах го как извърта глава, за да провери в огледалото за обратно виждане дали още го следвам. Рейндж роувърът му взе да се задъхва. Самият аз един или два пъти замалко не излетях от платното.

Внезапно прозорецът на Кавело се спусна. Видях да се подава дулото на полуавтоматичен пистолет.

Ударих спирачки, докато куршумите рикошираха в бронята на колата ми. Залегнах зад волана.

Когато се осмелих да надигна глава, видях един пътен знак и разклон наблизо вдясно. На табелата пишеше Ледник Даусън. Още веднъж натиснах педала за газта, за да скъся дистанцията с Кавело. След което се врязах в него с пълна газ.

Рейндж роувърът политна напред и се завъртя като пумпал. Този път Кавело не успя да го овладее. Натисна спирачките и гумите засвириха, когато колата се завъртя в кръг. Очаквах да се преобърне на покрив. Надявах се на това. Но рейндж роувърът успя да се задържи, като се килна на една страна. Наоколо се вдигна прах, разхвърча се чакъл.

Подкарах напред и преди да натисна спирачките, блокирах пътя му. Погледите ни се срещнаха.

Единственият път, който оставаше свободен за Кавело, беше през каньона. Той изстреля серия куршуми към мен. След това пое нагоре по пътя.

Сега вече те спипах.