Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (38)

34.

След свидетелските показания съдебните заседатели се оттеглиха за обяд в предназначената за тях стая. Никой обаче не изглеждаше много гладен.

— Видяхте ли как си седеше онзи задник? — Ектор гневно поклати глава. — Дори един мускул не трепна по лицето му. Сякаш контролира целия свят. Дори и нас.

— Е, доколкото зависи от мен, повече нищо няма да контролира. — Розела се прекръсти. — Нека бог успокои душата му. В ада.

Анди седна на стола си. Погледна Марк. Писателят се бе облегнал на перваза под прозореца и съзерцаваше Долен Манхатън.

— Бедната танцьорка. Имала е нещо като спестовен фонд за измъкване от калта, нали? Аз също имам малко момче. Всичко това можеше да се случи и с мен — замислено рече Анди.

Марк кимна заинтригувано:

— В кой клуб каза, че танцуваш на пилона?

— Много смешно, няма що! — Анди изкриви лице.

Нескопосаната шега на Марк обаче подейства като клапан за парата. Един по един заседателите взеха да се усмихват. Насядаха край масата и се заеха да си подават чиниите един на друг.

— След като всичко свърши, трябва пак да се съберем. Знам тази ферма в Поконос — обади се Джон О’Флин, докато слагаше парче студено месо върху филията хляб.

Механикът Уинстън гръмко се разсмя:

— Да, ама само за да погледаме камарите боклуци.

Лорен ги стресна с пискливия си смях. Беше удивително как след всички ужасяващи показния още можеха да се посмеят.

— Лорен — заговори я Анди, — имам предложение. Всички ще дадем по десет долара за почерпка и следващия път, когато Веждите се опита да пробута пред съда някое от смехотворните си изявления за това колко добър гражданин е Кавело, ще му се изсмееш насреща, ама с цяло гърло, както само ти умееш.

— Ще бъде безценен принос към съдебното разследване — изкикоти се О’Флин. — Аз съм за. Мисля, че дори съдия Сайдерман може да заложи десетачка.

Явно идеята допадна и на Лорен, защото още веднъж им демонстрира силния си смях. Всички я последваха, дори по-яко от първия път.

През последната седмица Анди се бе сближила с тези хора. Може би заради това, с което се занимаваха. Докато споделяха една и съща стая, докато слушаха смразяващите кръвта свидетелски показания.

Огледа помещението.

— Слушайте, утре моето хлапе има рожден ден. Искам да го доведат и вечерта да празнуваме заедно. Какво ще кажете да се почерпим с кейк и сода в стаята ми след вечерята?

— Значи ще има парти! — отбеляза О’Флин, като кимна от името на всички.

— Ще си устроим празненство с много веселба! — възкликна Розела. — Като на Нова година. Ще бъде незабравим рожден ден за твоето момче.

— Благодарение на грижите на правителството на Съединените щати — обади се Марк. — Дължат ни поне малко след всичко това, не е ли така? А как беше името на хлапето?

— Джеръд. — Анди се усмихна. — Това е страхотно. Благодаря ви, приятели. Но има още нещо. Обещах му, че всички ще му поднесете подаръци.