Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (42)

38.

Последвалото не можеше да се опише другояче, освен като пълна лудница.

— Лъжливи копелета! — разкрещя се Кавело с прегракнал глас. Стовари юмрук по масата и наоколо се разхвърчаха книжа и документи.

— Майната му и на този съд! — Изгледа кръвнишки съдията. — Няма да ме докопаш. Мислиш си, че ще успееш, защото си подкупила няколко от старите ми врагове да ти слугуват. Но до нищо няма да се добереш. Аз ще се добера до теб!

Двама от съдебните пристави се хвърлиха напред и го сграбчиха през кръста, извиха ръцете му и го притиснаха на пода. Хората се разкрещяха. Неколцина дори побягнаха навън.

Кавело се съпротивляваше упорито, като обезумяло животно.

— Няма да ме докопаш, Пелисанте! Аз ще те докопам!

Трети пристав се намеси в схватката и накрая заедно успяха да притиснат чудовището към пода. Двама го държаха за ръцете, докато третият чевръсто закопча белезници около китките му. Но той все още продължаваше да крещи:

— Този съд е един фарс! Едно посмешище! Никога няма да ме осъдите, колкото и предатели и записи да извадите. Много лошо ти се пише, Ники, на теб и на всички твои приятели! Който изтреби цялата тази измет, ще го целуна по устата!

— Изведете го веднага оттук! — извика съдия Сайдерман от мястото си, докато се опитваше да въдвори ред. — Господин Кавело, вие изгубихте привилегията да се явявате на този процес. Показахте неуважение към съда. Забранявам ви достъпа до съдебната зала. Заседателите да се приберат незабавно в стаята си. Пристав!

Хаосът в съдебната зала обаче продължаваше да се вихри с пълна сила. Всички съдебни заседатели изглеждаха шокирани. А журналистите вкупом излизаха, за да уведомят редакциите си за изстъпленията на мафиотския бос в съда.

— Отведете ме оттук! Затворете ме! — Кавело изви глава назад и изкриви лице в грозна гримаса към съдията. — Повече не искам да стъпя в тази шибана зала! — Гласът му отекна под свода. — Това тук не е съд, а посмешище!

От устата му се процеждаше кръв. Доскоро грижливо сресаната му коса бе съвсем разчорлена. Пазачите го вдигнаха и го повлякоха към страничната врата. Но той така силно се мяташе на всички посоки, та се наложи да уловят единия му крак, преди да го проврат през вратата. И тогава зърнах нещо, на което в първия миг не можах да повярвам.

Копелето ни се хилеше.