Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (23)

19.

— Господин Мачиа, казвам се Хай Каскел — започна Веждите на следващата сутрин още щом се надигна от стола. — Ще ви задам няколко въпроса от името на моя клиент господин Доминик Кавело.

Анди Деграс разтвори бележника си на нова страница, за да скицира карикатура на адвоката от защитата с гъстите сключени вежди. Беше решила да запази в тайна случилото се вчера следобед. Пък и какво можеше да докаже? Засега поне никак не й се искаше да преживее още една неприятна сцена, в която Шарън Ан Моран да я обвини, че „трови работната атмосфера на журито“.

— Познавам вашия клиент, господин Каскел — отвърна Луис Мачиа.

— Добре — кимна леко адвокатът. — Бихте ли обяснили на съдебните заседатели като какъв точно го познавате?

— Съвсем наскоро се бях запознал с него, господин Каскел. Няколко пъти съм бил с него на маса. Той беше там в онази вечер, когато ме направиха войник.

— На маса — театрално го изимитира адвокатът на Кавело. — А смятате ли, че сте сред близките приятели на господин Кавело? Примерно да ви е канил някога на вечеря?

— Веднъж наистина бях на вечеря с вашия клиент, господин Каскел — усмихна се свидетелят. — Беше след погребението на Франк Анджелоти. Много от нашите бяха там. Колкото до това обаче дали сме били близки приятели, не, не сме били. Аз бях прост войник. Не стават така тия работи.

— Значи никога не се чували господин Кавело да е давал заповеди от името на криминално проявената фамилия Гуарино? Никога не ви е казвал примерно: „Искам една услуга от теб, господин Мачиа“ или „Искам да бъде убит Самюел Грийнблат“?

— Не, господин Каскел, не съм го чувал лично.

— Тогава е възлагал на други хора да ви го обяснят. Като Ралфи Д., за когото споменахте, или онзи другия тип, Томи… онзи със смешния прякор?

— Томи Лоса.

— Да, Томи Лоса. — Адвокатът кимна. — Извинете.

— Всичко е наред, господин Каскел. Всички имаме смешни прякори.

В залата отново се разнесе смях.

— Да, господин Мачиа — съгласи се адвокатът, — но това, което ме интересува, е, че вие всъщност нито веднъж не сте чули моят клиент да казва колко хубаво би било този Сам Грийнблат да бъде убит, нали?

— Не, не директно от него.

— Чули сте го от Ралфи Д., когото, както сам казахте, го зърнал в някаква кола някъде в Ню Джърси?

— Не беше някъде в Ню Джърси, а само на пряка от мястото, където господин Грийнблат беше убит.

— Но това е според вас, господин Мачиа, ако трябва да бъдем съвсем точни.

— Да, сър, според мен.

Каскел се почеса по брадичката.

— Сега вие се представяте като дългогодишен член на криминално проявената фамилия Гуарино, нали така? И сте склонен да признаете, че сте вършили доста лоши неща в полза на тази фамилия.

— Да — отвърна свидетелят. — Признавам и за двете.

— Като например… убийства на хора или трафик на наркотици, не е ли вярно?

— Вярно е.

— А с какви видове наркотици се занимавахте, господин Мачиа?

Мачиа сви рамене.

— Ами с марихуана, екстази, хероин, кокаин. Сами можете да назовете още няколко вида.

— Хм… — Адвокатът се засмя, извърнат към съдебните заседатели. — Вие се оказахте сериозен предприемач? Притежавате оръжие, нали, господин Мачиа?

— Да, сър. Винаги съм притежавал.

— И дори сте използвали това оръжие, за да заплашвате нечий живот във връзка с тези наркотици, господин Мачиа?

— Да, сър, и това се е случвало.

— А самият вие употребявали ли сте наркотици, господин Мачиа? — притисна го адвокатът на Кавело.

— Да, взимал съм наркотици.

— Значи признавате, че сте наркоман, крадец на автомобили, извършител на обири с взлом и… да, убиец. Кажете ми, в течение на дългогодишната ви дейност като разпространител на наркотици случвало ли ви се е да лъжете?

— Да лъжа? — Свидетелят се ухили. — Разбира се, че лъжех. Лъжех през цялото време.

— „През цялото време“. Искате да кажете… веднъж месечно? Или веднъж седмично? Или може би всеки ден?

— Ние винаги лъжем, господин Каскел. Само това правим.

— Защо?

— Защо лъжем ли? Ами за да се отърваваме от неприятности. За да не ни хванат.

— И полицаите ли лъжете, господин Мачиа?

— Разбира се, че съм лъгал и полицаите.

— И ФБР?

— Да. — Свидетелят преглътна с усилие. — Когато за пръв път ме арестуваха, излъгах и агентите от ФБР.

— А какво ще ни кажете за вашата съпруга, господин Мачиа? Или примерно за вашата майка? И тях ли лъжехте?

— Мисля, че през живота си — кимна Луис Мачиа — съм лъгал всички около себе си.

— Нека да обобщим всичко това, господин Мачиа. Вие се оказвате печен лъжец. В общи линии сте лъгали всекиго, когото сте познавали. Тези, които са работили с вас, хората от полицията, от ФБР, а също и съпругата си. Дори и жената, която ви е родила. Позволете ми да ви запитам, господин Мачиа, има ли нещо, за което да не лъжете?

— Да — изправи рамене Луис Мачиа. — За това.

— Това? — Каскел го удостои с подигравателен поглед. — Под „това“ трябва да разбирам вашите свидетелски показания, така ли?

— Да, сър — отвърна свидетелят.

— Правителството ви е обещало съблазнителна сделка, нали? При положение че кажете това, което искат да чуят.

— Ако призная за извършените от мен престъпления и кажа цялата истина — сви рамене свидетелят. — Казаха ми, че ще го вземат предвид.

— Имате предвид намаляване на присъдата ви, отгатнах ли?

— Да.

— Може би дори и за времето, излежано в затвора — добави Веждите и очите му се разшириха. — Правилно ли е това предположение?

— Възможно е — кимна свидетелят.

— Тогава ни кажете — продължи Кавело — защо съставът от съдебни заседатели трябва да ви се доверява, след като вие във всеки момент от вашия живот сте лъгали, както сам признахте, за да спасявате кожата си.

— Защото — усмихна се свидетелят — вече няма смисъл да лъжа.

— Няма смисъл ли? — Каскел отново се почеса по брадичката. — А защо?

— Защото, ако сега ме уловят в лъжа, ще остана в затвора. Всичко, което се иска от мен, за да получа намаляване на присъдата, е да кажа истината. Какво ще кажете за това, господин Каскел?