Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (122)

118.

Наблюдавах двамата, скрит в ланд круизера, паркиран на отсрещната страна на площада. Когато Анди и Кавело станаха от масата и се насочиха към хотела, усетих как сърцето ми бясно заби. Тя свърши работата си. Отправяха се към хотелската й стая.

По пътя дотам Кавело кимна към единия от двамата си бодигардове в рейндж роувъра, кимване, за което се помолих да означава Свободни сте за следобеда.

Но не се оказа така.

Двамата веднага излязоха автомобила. Единият бе по-нисък и набит, с бръсната глава и мустаци, докато другият бе висок, с дълга черна коса, облечен в яке „Адидас“. Последваха господаря си от дистанция около седем метра. Не беше на добро.

За пръв път, откакто двамата с Анди планирахме операцията, се сблъсках с реалността. Знаех, че дори допирът на ръката на Кавело може да бъде мъчителна агония за нея. Може да й призлее от докосването му до тялото й и да не издържи. А ето че сега възникна и проблемът с бодигардовете. Очевидно щяха да придружат Кавело до хотела.

Напипах дръжката на глока, скрит в сакото ми, готов за стрелба. После излязох от ланд круизера.

В мозъка ми отекваше един-единствен въпрос: дали да не ги очистя и двамата още сега.