Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (123)

119.

Нервите на Анди бяха опънати до крайност, докато превърташе ключа в бравата на хотелската си стая. Кавело почти не й остави време да си поеме дъх.

— Дай на мен — прошепна той, плътно надвесен над ухото й.

Измъкна ключовете от ръката й и само след миг я изтласка към стената зад вратата, като я притисна с цялата си тежест. Пъхна език в устата й.

Анди едва не се задави.

Той напъха ръка под тениската й, за да опипа гърдите й.

Господи. Това е Доминик Кавело. Убиецът на Джеръд.

Анди затвори очи. Ръката му се спусна надолу по корема, плъзна се под пликчетата й.

— Цялата си толкова гореща — захили се настървено Кавело, след като се отдръпна леко от нея.

— Нека да не бързаме толкова, Франк. Разполагаме с цялото време на света.

Той смъкна джинсовото й яке и го захвърли на пода.

— Знаеше, че те пожелах от първия миг, когато те видях. Исках да те обладая още там, в магазина за пури.

— Това означава ли, че пътуването до ранчото се отменя? — попита Анди с кокетна нотка на опитна съблазнителка.

Кавело отново се разсмя, притегли я към себе си и обхвана двете й гърди с шепите си. Искаше й се още сега да го убие.

— Трябват ми няколко секунди — простена Анди.

— Не сега.

Той вдигна тениската й и започна да ближе гърдите и раменете й. Отърка члена си в бедрото й. После с рязко движение свали сутиена й и замачка оголените й гърди.

— Моля те, само секунда — замоли го тя. — Трябва да отида до банята.

Кавело впери поглед в очите й.

— Да не искаш да се измъкнеш точно сега?

— Кой ти мисли за измъкване!

Анди се опита да го обърне на смях, но той сграбчи китката й и я запрати върху леглото. Изглежда, не можеше да се контролира. Тя направи усилие да се успокои, но мислеше единствено за ножа. Протегна се към възглавницата, където го бе скрила. Както успя да прониже онзи пъпеш, така сега ще прободе и Кавело.

Той се намърда между краката й. Опитваше се да смъкне джинсите й.

— По-бавно — изохка Анди, като се преструваше, че му помага, намествайки се назад, докато усети възглавницата под главата си.

Пъхна ръка под нея и напипа острието. После се изви и се престори, че се наслаждава на настървението, с което Кавело я събличаше. Мълком се помоли Ник да нахлуе в стаята. Къде е той?

Усещаше хладната дръжка на ножа под възглавницата. Но трябваше да го привлече малко по-близо. Впери очи в зачервената от резкия приток на кръв шия на мъжа — мястото, където Ник я учеше да забива острието.

— Какво е името на твоя кораб? — сепна я с въпроса си Кавело.

— Какво? Извинявай, ама не те разбрах — заекна тя.

— Името на твоя кораб, Алисия. — Стегна китките й с двете си длани. Тя вече не можеше да помръдне. — Онзи, дето трябвало да отплава за Антарктида.

Анди се вцепени. Взря се в очите му. Сърцето й заби лудешки, докато трескаво се опитваше да измисли отговор.

— Никой не отплава оттук по това време на годината. Потеглят през пролетта, но не и през зимата — продължи Кавело. — Лисица си ти, Алисия. — Забучи едната си ръка в гърлото й. — Но мисля, че сега е моментът да ми кажеш коя, по дяволите, си ти.