Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (125)

121.

— Ти уби сина ми!

Очите на Кавело щяха да изхвръкнат от орбитите, докато се напрягаше да проумее какво му казва. После по лицето му се изписа изражение, подсказващо, че най-после я е разпознал. Пресегна се към медальона, който тя винаги носеше на шията си. Върху него бе гравиран рожденият ден на Джеръд.

— Ти си от процеса! Ти си жената, чисто хлапе е било в автобуса!

— А ти си една свиня!

С отчаяно усилие, Анди опита да се изтръгне от хватката му, но Кавело я държеше притисната към леглото.

— Ще ти хареса това, което съм ти приготвил — процеди той. — Исках да го направя през цялото време на процеса. Още там, в ложата на съдебните заседатели.

Внезапно вратата на хотелската стая се разтвори с трясък. Стреснат, Кавело се извъртя.

— Махни се от нея! — ревна Ник и се втурна в стаята с насочен пистолет.

Лицето на гангстера придоби странно изражение. Първоначално бе шокиран, взираше се невярващо в дулото, прицелено в него. В следващия миг устните му се разтеглиха в усмивка.

— Ники Усмивката…

— Поръча ми да те намеря. Е, направих го.

— Напразно си прахосваш таланта, Ник. През всичките тези години да работиш за ФБР… — Погледна Анди. — Както и ти. Ти също пропускаш страхотно забавление.

Без да промълви дума, Анди го удари с все сила в лицето.

— Страхотно забавление ли? През цялото време трябваше да стискам зъби, за да не повърна. Ти уби малкото ми момче!

— Е, това наистина е много кофти, Алисия… или както там ти е името. Кажи ми, Ник, това малко рандеву официално ли е? Как ме откри?

Кавело се надигна от леглото, разтри ченето си и закрачи нервно из стаята.

— El Fin del Mundo. Ремликов те продаде.

— Ремликов? — учудено примигна Кавело. — Кой е той?

— Нордешченко — обясни му Ник. — Сега ще си платиш за всичко, Дом.

— Да, макар че няма защо да бързам. Тук никак не бързат с уреждането на екстрадирането. Освен това се чувствам донякъде поласкан — направили сте си труда да дойдете чак тук, за да ме приберете обратно.

Ник го изгледа студено.

— Какво те кара да мислиш, че някой е дошъл тук да те прибере обратно?

Кръвта започна да се оттича от лицето на Кавело.

— Ти си федерален агент, Пелисанте.

— Вече не съм. Какво ще кажеш сега?

Кавело изсумтя сърдито.

— Е, не мога да отрека… впечатлен съм, Ники Усмивката.

С чевръсто извъртане, Кавело докопа малката писалищна масичка до прозореца и я хвърли.

Ник стреля. Куршумът се заби в рамото на Кавело.

Ник бе отскочил назад миг преди масичката да се удари в стената. Кавело се хвърли към прозореца и стовари върху него свитите си юмруци. Стъклата се строшиха и той полетя навън.

Ник и Анди се втурнаха към прозореца. Видяха мафиота сгърчен на земята три етажа под тях. После той бавно се надигна. Успя да се изправи на крака, стиснал рамото си. Олюля се и започна да се отдалечава на зигзаг.