Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (46)

42.

Ричард Нордешченко чу оглушителната експлозия. Точно в два и половина следобед, на три преки от мястото, където се намираше в момента. Усети как земята под нозете му се разтресе като при земетресение. Бяха успели.

Беше наредил на шофьора на лимузината под наем да го чака, докато е в магазина за електроника. Трябваше да купи подарък за сина си. Избра му електронната игра Световно първенство по покер.

Нордешченко добре познаваше екота от подобни експлозии. С двойно сътресение. С разтърсване на земята. Наистина като при земетръс. Продавачът в магазина изглеждаше много объркан. Нордешченко знаеше какво се бе случило. Нези винаги се подсигуряваше. В онзи микробус имаше пластичен експлозив C-4, достатъчен да взриви три пъти по-голям обект от автобуса.

Нордешченко взе пакета под мишница и напусна магазина. Сега мислеше как по-скоро да се прибере у дома. Бе подбрал няколко подаръка за сина си: един iPod и нова компютърна игра на покер — сигурен бе, че малкият много ще се зарадва. Както и диамантени обеци за жена си от скъпарска бижутерия на Пето авеню.

Беше си свършил работата, и то безупречно.

А вече имаше и извлечение на сметката си в швейцарската банка. Повече от два милиона долара. Наистина, оставаше да бъдат извършени още няколко плащания, но той си бе изработил всеки цент. Можеше спокойно да се прибере у дома и да си позволи малка почивка.

— Какво, по дяволите, беше това? — избъбри шофьорът на лимузината, като се озърташе назад към „Фоули скуеър“, докато Нордешченко се качваше на задната седалка.

— Не зная. Експлозия може би. Дано не е гръмнал петролопровод.

Във въздуха се разнасяше тежката миризма на нафта и кордит.

Чуха воя на сирените. Две полицейски коли с мигащи лампи профучаха покрай тях.

— Нещо се е случило! — възбудено извика шофьорът и включи радиото за новините. — Не е на добро.

Нордешченко се огледа назад и видя облак черен дим, виещ се високо над сградите.

Постави подаръка за сина си в куфара. Мобилният му телефон регистрира две съобщения — Райхард и Нези бяха в безопасност.

— Да тръгваме — рече той на шофьора. — По пътя ще чуем новините. Но да побързаме за полета.