Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (87)

83.

Първия път го направихме като прежаднели, отвикнали от ласки. Беше си самата истина. Потно и безумно препускане, което ни остави без дъх. Струва ми се, че и двамата свършихме едновременно, преплели тела, неоткъсващи погледи един от друг, отчаяно влюбени.

— Господи! — Анди се отпусна изтощена върху ми, с влажна коса. — Отдавна трябваше да се случи, нали?

— Да — съгласих се, докато се претъркалях по гръб не по-малко задъхан. — Отдавна.

Втория път беше много по-нежно. Преместихме се в спалнята, с бутилка италианско вино „Просеко“ на нощната масичка и диск на Тори Емъс в CD плейъра. Този път беше бавно и романтично, поне според моята представа. Приличаше на блус. Успяхме да налучкаме почти съвършения ритъм. Телата ни бяха хлъзгави от потта.

Третия път беше като първия. Не можехме да се контролираме. Страстен и разгорещен секс. И може би най-добрият. Предполагам, че и двамата сме го искали от дълго време.

Четвъртия път…

Е, нямаше четвърти път. Просто си лежахме сгушени един в друг. Сърцето на Анди туптеше до гърдите ми. Харесваше ми.

— Не искам да оставаш с грешно впечатление — прошепна тя. — Не съм толкова лесна. Обикновено не се предавам до втория процес.

— Аз също — отвърнах й с усмивка.

Останахме да лежим, сплели ръце и крака. Галех къдриците й с пръсти.

— Бях съвсем искрена, Ник — отново зашепна тя. — Зная колко много искаш да заловиш Кавело. И знам колко боли след онова, което се случи онзи ден. Знам какво означава да имаш мисия на този свят и да ти я отнемат.

— Сигурен съм, че знаеш — отвърнах и я притиснах към себе си.

— Опитвам се да ти кажа, че искам случилото се помежду ни да няма нищо общо с всичко останало, Ник.

— Анди, нямам намерение да се връщам за някаква скапана работа в Бюрото за преследване на нередовни данъкоплатци. Ще се добера до Кавело. Със или без тяхна помощ. Заради мен, заради теб. Няма да намеря покой, докато това не приключи.

— Ами аз? — Тя сви рамене. — И аз ли участвам в играта?

— Ти? — Повдигнах се на лакът и се усмихнах. — Мисля, че в момента и двамата сме доста дейни участници.

— Говоря сериозно — смъмри ме тя. — Какво ще стане сега?

— Сега? — Нямах отговор. Бях леко стреснат от магнетизма, който ни привличаше. Всъщност отново повярвах, че съм жив. Изведнъж всичко започна отново — ръцете ми енергично я масажираха, докато нейните пръсти се плъзгаха по слабините ми. — Сега — претърколих се върху нея — предполагам, че следва четвърти рунд.