Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (91)

87.

Най-после попаднах на нещо ценно. Сега брадатото лице имаше име и минало. Не след дълго се сдобих и с пръстовите отпечатъци на Ремликов. Лошото бе, че очите ми се затваряха след безсънната нощ.

Подремнах до девет. После станах, влязох под душа, обръснах се и позвъних на един от колегите, с които работех във ФБР. Помолих го да се срещнем към десет.

Сенил Чумра беше възпълен, приятен индиец, чиято лаборатория не се намираше в сградата на нюйоркската централа на ФБР, а в съвсем скромен на вид бивш склад на Осемнадесета улица и Десето авеню, откъдето се откриваше изглед към реката. Чумра оглавяваше специалните разследвания за нуждите на ФБР, които наричахме КР. Тоест компютърни разследвания.

Хората му бяха способни да следят обмена на имейли, да проникват във всякакви компютри, да вмъкват в тях вируси, да проследяват сложните ходове при прехвърлянето на огромни суми през офшорките. За последен път работих с неговата лаборатория при следенето на разплащанията на профсъюзите с Кавело през тайни сметки на Каймановите острови. Сред многото таланти на Сенил фигурираше и завидното умение да манипулира цифрови изображения.

— Здравей, Ник. — Лицето на индиеца светна, когато прекрачих прага на лабораторията. Компютърджиите винаги се радват, когато някое от така наречените „светила“ в занаята им обърне внимание. — Отдавна не сме се виждали. Как се справяш?

— Добре съм, Чуми — излъгах го най-безсрамно. — Но имам много работа. — Тези магьосници в ултрамодерната техника работят като в някакво тяхно си изолирано царство. Не беше нужно да знае с какво точно съм зает… и че всъщност не се занимавам със случая. — Получи ли имейла ми и прикачения към него файл?

— Получих го. — Леко разочарован, индиецът се премести до бюрото, на което се набиваше в очи големият екран на макинтоша. — Сега ще го отворим.

Сенил докосна мишката и на екрана изскочи кадърът от видеозаписа в асансьорната кабина и в него — образът на съучастника на Кавело.

— Добре, Ник, казвай сега какво да направя за теб с това изображение.

— Искам да промениш това лице, Чуми. Да видим дали ще съвпадне с физиономията на един мой познат.

Той кимна, приведе се по-близо до екрана и разтри ръце. Кокалчетата му изпукаха. Отново кликна с мишката. Върху образа се изписа фина растерна мрежа, приличаща на решетка от тънки тъмносиви хоризонтални и вертикални линии.

— Давай.

— Първо искам да се махне брадата.

— Лесна работа.

Сенил набра някакви координати на клавиатурата. Изображението веднага се сви и остана само квадрат с лицето на заподозрения в него. После очерта зоната на брадата с ловки маневри с курсора. Местеше го напред и назад, сякаш размахва бояджийска четка.

— Какво ново при теб тези дни? — попита ме той, докато работеше, насочвайки курсора с хирургическа точност. — На твоите хора от С-10 сега им е доста напечено с онзи Кавело. Мислиш, че този тип тук е променил лицето си?

— Нещо такова — отвърнах неопределено. — Само предчувствие.

— Хм, само предчувствие? — Той въздъхна и смени темата. — Този процес се нарича разместване и присаждане — зае се да ми обяснява Чумра, докато продължаваше да оформя лицето. — Казано накратко, служи за елиминиране на тена, на белези или както в този случай на брадата. — В мига, в който брадата бе изчистена, Сенил издърпа с курсора малко кожа от другата част на лицето, за да я намести в опразнената зона. — Сега му присаждаме парче от неговата кожа. — След това се зае да изглажда получените очертания. — А накрая остава само да се пооформи чрез изрязване и копиране.

— Сега е по-добре — похвалих го, като надзърнах през рамото му. — Може ли още нещо, Чуми? Какво би казал да опиташ да промениш косата му — да я скъсиш и да я пригладиш, да изглежда по-зализан. И я потъмни малко.

— Така ли го искаш?

Той кликна върху една от иконите на екрана и изскочи файл с различни видове прически. После избра една, която подхождаше на моето описание и без усилия я монтира върху новополученото голобрадо лице.

— А сега дръпни линията на косата леко назад, равномерно от двете страни.

Чуми отново се заигра с мишката, местейки курсора.

— Да, нещо подобно. Можем ли да махнем очилата?

— При мен става по-бързо, отколкото при очните хирурзи — ухили се той. — Дори не взимам скъпо за операцията.

Задачата не му отне повече от минута. Черните очила изчезнаха от лицето.

— Великолепно! — изкрещях въодушевено.

Физиономията, която ме гледаше от екрана, така ме стресна, че едва не ме повали на пода.

— Нещо друго, Ник? Ако не си доволен, само кажи. Мога да го направя да изглежда както пожелаеш.

— Не, Чуми. — Потупах го по рамото. — Мисля, че свършихме.

Измъкнах досието на Коля Ремликов, което ми бе изпратил Юрий Плахов. Сравних фотографията от него с променения образ на съучастника на Кавело.

— Бинго! — извика Сенил Чумра.

От двете места ни гледаше един и същи човек.