Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (74)

70.

Останах в стаята на охраната, докато медиците от спешната помощ не ме отведоха насила оттам. Двама млади лекари почистиха и превързаха раната ми, но аз не исках да тръгна, преди да проследя докрай видеозаписа. Лицето на мъжа от асансьора — онзи, който измъкна Кавело.

Изгледах го поне дузина пъти.

Беше със среден ръст и не особено як. Не можех реално да преценя дали е млад, или на средна възраст. Огледах го за отличителни белези. Имаше брада, за която заподозрях, че е изкуствена. Къса черна коса. Но този тип прекрасно знаеше как да действа. Не се поколеба нито секунда. Явно бе професионалист, а не само наемен убиец. Успя да обезвреди охраната, въпреки че в съдебната палата дежуреха най-опитните специалисти от нюйоркската полиция и две дузини агенти от ФБР.

— Може ли да увеличиш лицето още малко? — помолих техника от охраната, който оперираше с видеото.

— Добре. — Мъжът докосна някакъв бутон и камерата показа увеличен образ.

Изправих се и пристъпих по-близо до екрана. От прекомерно силното увеличение образът стана зърнист. Кадърът показваше в едър план стоманените му очи, като на истински професионалист, в момента, когато убиецът пристъпи прага на асансьора. Тези очи се запечатаха в съзнанието ми като жигосване с нажежено желязо. Екипът от охраната се зае да преглежда записа кадър по кадър. Мигът, когато внезапно проехтяха изстрелите и двамата съдебни охранители се строполиха на пода на кабината.

— Занесете записите в централата на нюйоркската полиция и в кризисния център — заповяда Майк Дауд на техника. — Искам тази фотография да бъде разлепена по всеки мост и тунел, да бъде раздадена на всички полицаи, патрулиращи по улиците.

— Това ще е губене на време — отбелязах. — Той вече не изглежда така.

Дауд ме изгледа недоволно.

— А имаш ли по-добра идея?

— Би могло да се каже. Да сравним този запис с филма от първия процес срещу Кавело. При това ден по ден, ако разполагаме с такива записи. Но да се елиминират брадата и очилата. Обзалагам се, че е присъствал там.

Медиците буквално ме повлякоха към вратата. Казаха, че отвън ме чака линейка. За последен път хвърлих поглед към екрана.

Исках да съм сигурен, че ще го позная, когато пак го видя.

Сигурен бях, този взриви автобуса със съдебните заседатели и изби всички тези хора сега.