Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (40)

36.

Следващия следобед заех мястото на свидетел.

— Моля, кажете името си. — Джоел Голдънбърг се изправи и се обърна към мен. — И каква с връзката ви с този процес.

— Името ми е Никълъс Пелисанте — започнах. — Аз съм старши агент към ФБР в Ню Йорк. Оглавявам отдел С-10 в Управлението за борба с организираната престъпност.

— Благодаря ви. Явявате се тук като ръководител на това звено, агент Пелисанте, защото сте оглавявали екипа за разследване на Доминик Кавело, така ли е?

— Точно така — кимнах. — Над мен в това разследване са само директорът и неговият заместник.

— Директорът и заместникът му? — наведе глава Голдънбърг. — Имате предвид в офиса на ФБР в Ню Йорк?

— Не, господин Голдънбърг. — Позволих си малка пауза, колкото да се освежа с глътка вода. — На цялото ФБР.

Голдънбърг изглеждаше впечатлен.

— Това са много силни пълномощия, специален агент Пелисанте. Но вие невинаги сте заемали този пост, нали, сър?

— Не. Преди това пет години бях агент към специалните сили. А още по-рано учих криминална антропология в Колумбийския университет. Работил съм в Министерството на правосъдието във Вашингтон в продължение на три години. А още по-преди учех в юридически колеж.

— И къде придобихте юридическа диплома, господин Пелисанте?

Оставих да се разиграва тази сцена, защото тя бе предназначена да ме представи по-авторитетно пред съдебните заседатели. Отпих още глътка вода.

— В Колумбийския университет.

— Значи се занимавате с разследвания срещу организираната престъпност от дълги години?

— От единадесет години. Пет като специален агент и още шест като старши специален агент.

— Следователно може да се твърди, че по време на професионалната си дейност сте се сблъсквали с някои особено лоши престъпници, не е ли така?

— С най-лошите. С хора от колумбийските наркокартели, Коза Ностра, руската мафия. Струва ми се, че съм се изправял срещу някои от най-покварените и най-опасни организации на планетата. Именно това е моята специалност.

Голдънбърг се усмихна любезно.

— И с оглед на тези разследвания как бихте определили обвиняемия Доминик Кавело?

— Като ранг на престъпник?

— Според категориите за криминално поведение, които вие разследвате.

Изкашлях се.

— Господин Кавело е най-безмилостният и студенокръвен убиец от всички, които някога сме преследвали. Той лично е заповядал убийствата на повече от тридесет души. Това са престъпления, които можем директно да свържем с него. Той е въплъщение на злото в човешки облик.

— Възразявам! — извика Хай Каскел. Очаквах тази реакция. — Господин Кавело не е бил привличан под отговорност за нито един от приписваните му смъртни случаи. Разследванията на правителствените институции и разни любителски теории не представляват интерес за този съд.

— Ще се коригирам, Ваша Чест — махна с ръка Джоел Голдънбърг. — Въпросът се променя по следния начин: вашият личен опит с този мъж касае не само въпроси, свързани с вашето разследване, нали? Вие сте имали лични преживявания с него, така ли е, агент Пелисанте? Виждали ли сте с очите си колко брутален може да е господин Кавело?

— Да. — Погледнах Кавело. Исках да усети силата на погледа ми. Много отдавна чаках мига, когато ще мога да произнеса тези думи:

— Самият аз бях свидетел на това как господин Кавело извърши убийство. Не едно, а три убийства.