Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (127)

123.

Беше каменист черен планински път, широк колкото да премине един автомобил. Ако не карахме тези високопроходими специални машини, нито един от двама ни нямаше да се задържи и сто метра на него.

На всичкото отгоре пътят нататък се виеше все по нависоко.

Продължих преследването. От силното друсане малко остана главата ми да пробие покрива на колата. Не бях сигурен, че той знае къде отива. А аз определено не знаех и никак не ми се нравеше идеята да се озова сред този зловещо изглеждащ ледник. Стените на каньона се издигаха високо над главите ни.

Рейндж роувърът на Кавело продължаваше да напредва. Беше ми трудно да поддържам дистанцията. Всеки път, когато се удрях в бабуна или хлътвах в яма, се вкопчвах във волана, сякаш това бе единственото, което може да ме спаси от смъртта.

Пейзажът имаше праисторически вид. Растителността бе съвсем оскъдна. Далеч напред блестяха заснежени върхове. Замръзнали водопади обгръщаха зъберите по вледенените скалисти склонове. Картината беше напълно сюрреалистична.

Сега се движехме с осемдесет, най-много със сто километра заради множеството неравности. Всеки миг можеше да изгърми гума и някой от нас да загине. Рейндж роувърът пред мен поднасяше опасно по завоите, като ринеше камъните по пътя.

Трябваше да сложа край на всичко това.

Кавело тъкмо навлезе в следващия завой, когато дадох пълна газ, настигнах го и се блъснах в задната му броня. Рейндж роувърът залитна в отчаян опит да вземе завоя, но след миг колелата му се насочиха към дерето, мощната машина се претърколи и се приземи сред облаци прах. Ударих спирачките и изскочих, стиснал пистолета си. Там долу нямаше никакви признаци на живот. Гледката беше зловеща.

Внезапно шофьорската врата се отвори. Не повярвах на очите си! Въпреки куршума в рамото и раните, които току-що бе получил, Кавело успя да изпълзи от автомобила. Още стискате пистолета си и не пропусна възможността да стреля няколко пъти по мен. Приклекнах зад ланд круизера, а куршумите надупчиха ламарината и изпочупиха прозорците. Той продължи да стреля, докато не изпразни целия пълнител.

Провикнах се към него:

— Краят на света, Дом. Поне за теб.