Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (26)

22.

Мириам Сайдерман също улови смразяващия поглед на Кавело. Съдебното заседание едва не бе прекратено, когато всички в залата приковаха очи в лицето на мафиотския бос.

До този момент той се бе държал по най-добрия за него начин, но тя знаеше, че е напрегнат като тетива на лък. Първите двама свидетели го атакуваха пряко. Ясно бе каква ще е реакцията на съдебните заседатели на показанията им. Само пълен глупак можеше да повярва, че Доминик Кавело не е имал нищо общо с убийството на Грийнблат.

Ала той продължаваше да седи там най-спокойно, все едно сам е планирал всичко. Животът му висеше на косъм, но той сякаш бе над това.

Не можете да ме задържите тук. Аз съм по-силен от вас. По-силен от цялата система. Не можете да ме осъдите.

След съдебното заседание Мириам Сайдерман се срещна със съпруга си, за да вечерят с клиент. Бен беше партньор в „Рифкин и Сейлс“, една от най-големите юридически фирми в града. Тя слушаше двамата си сътрапезници и дори се опитваше да се смее. Клиентът, Хауард Голдблум, бе един от най-преуспяващите търговци на недвижими имоти.

Но сърцето й бе свито. Отново и отново преживяваше случилото се в съдебната зала. Тягостното усещане продължаваше да пулсира в нея. Нещо, свързано с онзи мъж. Усещането, че никоя система не би могла да го контролира.

Двамата с Бен се прибраха към десет вечерта. Алармата беше включена. Чистачката си бе тръгнала. Мириам превъртя ключа в двойната ключалка на външната врата и се качи на горния етаж.

Знаеше, че трябва да разкаже на Бен за деня си в съда. Но й се струваше глупаво, а тя избягваше глупостите. Досега бе гледала стотина съдебни дела. До гуша й бе дошло от нагли престъпници, които си мислят, че са по-важни от самия живот. Защо този да е по-различен? Не е! Да върви по дяволите.

Видя Бен да влиза в гардеробната, за да се преоблече, а после хлътна в банята, чу го да си мие зъбите. Отиде до леглото. Протегна се, за да отмести възглавниците. После махна кувертюрата.

Мириам Сайдерман усети как сърцето й замря.

— Бен! Бен, ела тук! Бързо! Бен!

Съпругът й изтича в стаята с четката си за зъби в ръка.

— Какво е това?

На леглото имаше вестник, отворен на втора страница. Заглавието гласеше: ГАНГСТЕР СПИРА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

Вгледа се в Доминик Кавело. Беше нарисуван от художника на вестника. Точно онзи миг, който през цялата вечер не напусна съзнанието й.

Онзи поглед.

Тя се обърна към Бен:

— Ти ли го остави тук?

Съпругът й недоумяващо поклати глава и взе броя на Дейли Нюз.

— Разбира се, че не.

Ледени тръпки побиха Мириам Сайдерман. Къщата беше заключена, алармата — включена. Чистачката Едит си бе отишла в четири.

Какво, по дяволите, ставаше? Това бе вечерното издание на вестника.

Някой беше влизал в дома й тази вечер.