Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Judge and Jury, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Андрю Грос

Заглавие: Съдия и съдебни заседатели

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 978-954-26-0703-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6904

История

  1. — Добавяне

25.

Към девет и половина същата вечер Анди сгъваше кърпите в банята на Джеръд. Синът й бе по пижама, облегнат в леглото си, с отворен на скута му учебник, но загледан някъде напред.

— Мамо, какво е това географски нос? — извика той.

Анди влезе и приседна на края на леглото му.

— Нещо като парче земя, врязано в океана.

— Ами тогава какво е полуостров? — зададе момчето следващия си въпрос, като отгърна страницата в учебника.

Анди сви рамене.

— Ами мисля, че е нещо като много голямо парче земя, врязано в океана.

За пръв път тази седмица бе успяла да го прибере навреме от училище. Съдията ги освободи още преди обед, което породи множество слухове. Коментаторите от вестниците и телевизията казаха, че били отправени някакви заплахи. Може би и срещу някои от съдебните заседатели.

Анди помоли съдията да й отдели малко време и спомена пред нея, че преди две вечери някой е счупил предното стъкло на колата й. Сайдерман прецени, че това едва ли е свързано със съдебния процес. Думите й обаче не успокоиха Анди.

— Ами тогава не е ли всяко парче земя на света нещо като полуостров? — повдигна рамене Джеръд. — Искам да кажа, виж Флорида. Или пък Африка и Южна Америка. Не са ли врязани в океана, мамо?

— Мисля, че да. — Тя оправи одеялото му и се зае да сресва меката му светлокестенява коса.

— Ей, стига! — извъртя се той. — Не съм бебе.

— Винаги ще си моето бебче. Извинявай, но това е положението.

Ръката й се вкамени. Някой звънеше на външната врата.

Джеръд се надигна в леглото. Майката и синът погледнаха часовника. Минаваше десет.

— Кой може да е, мамо?

— Не зная. Но съм сигурна в едно, умнико. — Взе учебника от ръцете му. — Време е да се угаси лампата. — Наведе се към него и го целуна.

— Лека нощ, мамо.

Анди отиде в коридора да провери кой звъни. Превъртя ключа и предпазливо открехна вратата.

Сърцето й замря.

Видя агента от ФБР, когото помнеше от съдебната зала, с приятното лице. Както и униформен полицай до него. Не, полицаите бяха двама — мъж и жена.

Какво търсеха тук в десет вечерта?