Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Judge and Jury, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Андрю Грос
Заглавие: Съдия и съдебни заседатели
Преводач: Стамен Стойчев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
ISBN: 978-954-26-0703-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6904
История
- — Добавяне
25.
Към девет и половина същата вечер Анди сгъваше кърпите в банята на Джеръд. Синът й бе по пижама, облегнат в леглото си, с отворен на скута му учебник, но загледан някъде напред.
— Мамо, какво е това географски нос? — извика той.
Анди влезе и приседна на края на леглото му.
— Нещо като парче земя, врязано в океана.
— Ами тогава какво е полуостров? — зададе момчето следващия си въпрос, като отгърна страницата в учебника.
Анди сви рамене.
— Ами мисля, че е нещо като много голямо парче земя, врязано в океана.
За пръв път тази седмица бе успяла да го прибере навреме от училище. Съдията ги освободи още преди обед, което породи множество слухове. Коментаторите от вестниците и телевизията казаха, че били отправени някакви заплахи. Може би и срещу някои от съдебните заседатели.
Анди помоли съдията да й отдели малко време и спомена пред нея, че преди две вечери някой е счупил предното стъкло на колата й. Сайдерман прецени, че това едва ли е свързано със съдебния процес. Думите й обаче не успокоиха Анди.
— Ами тогава не е ли всяко парче земя на света нещо като полуостров? — повдигна рамене Джеръд. — Искам да кажа, виж Флорида. Или пък Африка и Южна Америка. Не са ли врязани в океана, мамо?
— Мисля, че да. — Тя оправи одеялото му и се зае да сресва меката му светлокестенява коса.
— Ей, стига! — извъртя се той. — Не съм бебе.
— Винаги ще си моето бебче. Извинявай, но това е положението.
Ръката й се вкамени. Някой звънеше на външната врата.
Джеръд се надигна в леглото. Майката и синът погледнаха часовника. Минаваше десет.
— Кой може да е, мамо?
— Не зная. Но съм сигурна в едно, умнико. — Взе учебника от ръцете му. — Време е да се угаси лампата. — Наведе се към него и го целуна.
— Лека нощ, мамо.
Анди отиде в коридора да провери кой звъни. Превъртя ключа и предпазливо открехна вратата.
Сърцето й замря.
Видя агента от ФБР, когото помнеше от съдебната зала, с приятното лице. Както и униформен полицай до него. Не, полицаите бяха двама — мъж и жена.
Какво търсеха тук в десет вечерта?