Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (8)

4.

Докато въпросите към кандидатите за заседатели се редуваха, седях на втория ред, не много далеч от съдията. Охранителите се бяха наредили покрай стените, готови да се намесят дори Кавело да си почеше носа. Повечето знаеха, че аз съм този, който го е заловил, и това дело е особено важно за мен.

Щях да полудея от нерви, докато чаках да минат тромавите формалности, преди първият свидетел да заеме мястото си.

Съдия беше Мириам Сайдерман. Два пъти бях присъствал на нейни съдебни дела и тя винаги ми се струваше добронамерена към подсъдимите. Но същевременно беше прецизна и управляваше съдебната зала с твърда ръка. Бяхме попадали на много по-лоши нейни колеги.

Според мен кандидатите за съдебни заседатели изглеждаха съвсем прилични. Някои дори бяха забавни. Например този тип от телекомуникационната компания „Веризон“, с акцент от Нова Англия, който заяви, че вече успял да инсталира телефоните в три къщи в Бруклин и работата в компанията му била вързана в кърпа, така че не се притеснявал колко дълго ще продължи съдебният процес.

И авторът на криминални романи, който една от вероятните съдебни заседатели разпозна, тя дори четеше негова книга.

После жената на третия ред. Актриса и самотна майка. Беше нервна, но иначе много симпатична, с гъста кестенява коса с червенеещи кичури. На тениската й бе щамповано Не ме безпокойте. Доста забавно.

Един или два пъти Кавело се извърна да ме удостои с поглед. Но през повечето време просто присъстваше там, със скръстени ръце, загледан право пред себе си.

И двата пъти погледите ни се кръстосаха. Как го даваш, Ники, опитваше се да ми каже усмивката му, сякаш нямаше за какво да се тревожи на този свят, все едно не го очакваше доживотна присъда.

Често се обръщаше към адвоката си, Хай Каскел. Прякорът му беше Пора. Не само защото си вадеше хляба, като защитаваше тези задници, но и понеже бе къс и набит, с провесен нос и заострена брадичка, с толкова гъсти и рунтави вежди, че може да си лъснеш обувките с тях.

Каскел беше истински шоумен, при това един от най-добрите в професията си. В последните си три дела за мафиотски босове Пора успя да постигне две оспорвания на валидността на съдебните процеси и едно освобождаване от обвинение. Той и екипът му заеха местата си и заоглеждаха съдебните заседатели, като дори си водеха бележки. Отбелязаха нещо за онзи от компания „Веризон“, за един с вид на баскетболист от Ем Би Ей и за автора на криминални романи.

Отново насочих поглед към актрисата. Можех да се закълна, тя бе сигурна, че се е измъкнала и няма да я одобрят. Но понякога от съдебните заседатели се изискваше тъкмо това: да се намери някой сред тях, който да разпердушини цялата пасмина.

— Дами и господа — заговори с висок тон Шарън Ан Моран, секретарката на съдията, за да привлече внимание.

Това бе знак, че защитата и обвинението са завършили избора си.

Аз пък си мислех колко хубаво би било, ако ми дадат дванадесет достатъчно умни съдебни заседатели, способни да прозрат истината зад заплахите, лъжите и останалите мерзости. Дванадесет заседатели, които не се поддават на заплахи.

Съдия Сайдерман обявяваше едно по едно имената на одобрените. Дванадесет съдебни заседатели и шест резерви. След прочитане на името тя подканваше избрания да заеме полагащото му се място на скамейките.

Авторът на криминални романи беше в списъка. По лицето му се изписа истински шок. Също и онзи от „Веризон“. Както и чистачката, латиноамериканката, която плетеше пуловер за внучето си.

Но най-голямата изненада беше за актрисата. И тя бе одобрена! Никога не съм виждал по-смаяно изражение. Стори ми се, че всички в съдебната зала едва сдържаха усмивките си.

— Госпожо Деграс, вие сте съдебен заседател номер единадесет. Можете да заемете мястото си в ложата на съдебните заседатели — каза й съдията, леко развеселена. — Получихте ролята, скъпа.