Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (22)

18.

Ричард Нордешченко имаше превъзходен план и тъкмо затова седеше в модерно декорирано бистро в Горен Ийст Сайд. Наблюдаваше привлекателна жена на средна възраст от относително безопасната дистанция между масата й и бара.

Тя бе в компанията на още трима души. Всички говореха и често се смееха. Мястото бе претъпкано от преуспяващи дами и господа, до един богаташи. Двамата кавалери на масата бяха с безупречно ушити костюми, скъпи ризи и златни копчета за ръкавели. Изглежда, тя самата добре познаваше другата жена в компанията. Разговорът бе оживен, като между стари познати. Лееше се вино. Колко мило.

По-рано същия ден Нордешченко бе проследил жената от съда до дома й. До хубавата й къща в Мъри Хил. След като тя влезе, той спря колата на улицата точно пред външната врата от червено дърво. Нямаше охрана. Такива бяха порядките тук. А ключалката беше „Уайзър“ — никакви проблеми. Той забеляза и проводниците на охранителната система, свързани към телефонната линия. И тук нямаше да има проблеми.

— Господин Камински. — Симпатичната жена, салонен управител на ресторанта, пристъпи с усмивка към него. — Вашата маса е готова.

Поведе го точно където бе поискал — на маса в съседство до жената, която следеше. Не се притесняваше да е близо до нея. Тя не го познаваше, нито пък някога щеше пак да зърне лицето му. Бе вършил тази работа безброй пъти.

В началото всичко започна с бригадата от Спецназ — специалните сили, в които премина службата му в Чечня. Там се научи да убива безпогрешно, без угризения на съвестта. Първата му работа бе да очисти един бюрократ в Грозни, задигнал пенсиите на няколко души. Истинска свиня. Някои от набелязаните жертви се бяха сближили с него и му платиха толкова, колкото не би могъл да спечели и за шест месеца, рискувайки живота си срещу чеченските бунтовници. Плуваше в океан от мръсна пяна. Лесно можеше да бъде оправдан за всичко, което бе сторил. Ликвидира бюрократа с бомба, поставена в бързоходния му скутер. Бум!

После дойде редът на един полицай в Ташкент, който изнудваше местните проститутки. Дереше им кожата. Следваше гангстерът в Москва. Наистина беше голям удар, защото онзи така добре се пазеше, че никой не можеше да припари около него. Наложи се да взриви цяла сграда, но това си беше част от занаята.

После започна да предлага услугите си на всеки, който можеше да плати цената. Беше времето на перестройката, на прохождането на капитализма. А той бе просто бизнесмен. Беше улучил най-подходящото време за такива като него.

Отново се загледа в красивата жена на съседната маса. Изглеждаше преуспяваща и дори привлекателна. Отлично знаеше какво ще стане оттук нататък. Ще започне с нещо малко. Някое съобщение, което ще се загнезди в главата й, за да не й дава мира. И много скоро от нея ще останат само едни шибани отломки.

Няма да има съдебен процес.

Жената помръдна в стола си и синият кашмирен пуловер, преметнат на облегалката зад гърба й, се изхлузи на пода.

Притича келнер, но Нордешченко го изпревари. Протегна ръка и вдигна пуловера.

— Много ви благодаря — топло му се усмихна жената.

Погледите им се докоснаха. Нордешченко не отвърна очи. В някой по-различен свят навярно би я харесвал и дори би я уважавал. Но сега бяха в неговия свят.

Подаде й красивия пуловер.

— Няма за какво. — Кимна й леко.

Често му се случваше да надниква в очите на жертвите си, преди да пристъпи към действие.

Животът ти скоро ще се превърне в ад, Мириам Сайдерман.