Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (33)

29.

Точно в осем сутринта голям син автобус очакваше съдебните заседатели пред мотела „Гардън Стейт“.

Трима съдебни пристави, с кобури на коланите, им помогнаха да заемат местата си. Вътре ги чакаше още един въоръжен пристав. Отпред бяха паркирани три полицейски коли, готови да включат бурканите си. Ескортът. Агент от ФБР проверяваше имената им по списък.

И се очаква всичко това да ни накара да се чувстваме по-сигурни и по-облекчени, помисли си Анди, докато се качваше в автобуса. Не мисля, че ме успокоява.

Сестра й Рита взе Джеръд с полицейска кола и го отведе на училище. Момчето трябваше да остане при леля си и съпруга й, чичо Рей, докато цялата суматоха се уталожи. Анди се удиви колко добре се справи синът й в късния час предишната вечер. Въобще не показа, че се страхува, дори не се смути. Но тази сутрин не искаше да се раздели с нея и накрая се разплака като малко момче. Нейното малко момче, нейният Джеръд.

— Ти трябва да гледаш твоята работа, а аз моята — рече му тя на сбогуване, докато го прегръщаше, преди да го качи в колата на Рита, с гърло, задавяно от сълзи. — И помни… Флорида е географски нос, нали?

— Полуостров — поправи я той.

Маха му за довиждане, докато колата се отдалечаваше по пътя. Едно поне бе сигурно — сега синът й разполагаше със страхотна история, която да разказва на съучениците си.

Розела се отпусна на съседната седалка в автобуса. Всички бяха с угрижени, с измъчени лица Бяха наясно, че искат от тях нещо, за което първоначално не се бяха спазарили.

— Мъжът ми толкова се разтревожи от ставащото, та ми рече тез’ четирийсет долара да вървят по дяволите. Рози, рече ми още, я се махай от туй дело. Ами ти? Сигурно си полудяла от тревога за сина си.

— Моят Джеръд е юнак — отвърна Анди, макар да не бе напълно уверена. — Ще се справи. Извърна се към О’Флин и Ектор. — Сега се тревожа за вас, момчета.

Неприятностите започнаха още преди автобусът да потегли от мотела. Но бе напълно разбираемо. Ектор настояваше, че било незаконно да ги изолират толкова строго. Трябвало да им дадат шанс да се измъкнат от тази каша. Не можели против волята им да ги държат като участници в съдебен процес. Обадиха се обаче и други, които бяха на противното мнение.

— Това е нещо като Патриотичния закон — рече Макс. — Всичко се прави единствено в името на сигурността ни.

Най-после затвориха вратите на автобуса. Полицейските коли потеглиха отпред с включени буркани. Шофьорът завъртя ключа в стартера и автобусът плавно се понесе зад тях.

Анди притисна буза до стъклото. Гледката на мотела, който през следващите няколко седмици щеше да е новият й мрачен дом, бавно се отдалечаваше пред замисления й поглед.

Най-много я измъчваше мисълта, че довечера няма да приспи Джеръд.

— Не мисля, че и Сам Грийнблат е получил това, за което първоначално се спазарил — каза си тя.