Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (15)

11.

Анди се върна на стола си в стаята за съдебните заседатели леко зачервена, смутена и наранена. След минути вратата към съдебната зала се отвори и тя разбра какво точно имаше предвид секретарката на съдията.

Шарън Ан Моран надникна през вратата:

— Още не сме напълно готови. — После посочи с пръст към Анди, което я накара да изтръпне. — Госпожо Деграс…

По гърба на Анди пробягаха нервни тръпки.

— Бихте ли дошли с мен, моля? И вземете нещата си.

Анди се надигна от стола и се озърна. Бяха я изхвърлили!

Последва Шарън Ан Моран в съдебната зала, която за нейна изненада се оказа претъпкана и притихнала. Сякаш всички се вторачиха в нея. Сега вече се почувства истински засрамена, все едно пред всички я бяха извикали в кабинета на шефа, за да я уволнят — само защото си с позволила да каже какво мисли.

Шарън Ан Моран я поведе през страничната врата зад съдийския подиум. В коридора пазеше съдебен пристав. Шарън й даде знак да продължи:

— Вървете. Тя ви очаква.

Анди пристъпи в голяма стая с лавици по стените, запълнени със стотици книги. Съдия Сайдерман, седнала зад отрупано с книжа бюро, вдигна поглед към нея.

— Госпожо Деграс. — Надникна над очилата за четене. — Струва ми се, че страдате от нервен тик, който влияе върху говорните ви функции.

— Моля?

— Трудно ви е да държите устата си затворена, нали? — Съдия Сайдерман я изгледа строго. — Това може би беше забавно по време на подбора на съдебни заседатели, но сега… Ние започваме важен процес, а не театрално прослушване. Не мога да допусна каквито и да било затруднения в работата на съдебното жури.

— Ако говорите за казаното от мен в онази стая, смятам, че то бе съвсем разумно — защити се Анди.

— Какво искате да кажете с това, госпожо Деграс? — запита съдия Сайдерман.

— Всички чуха имената ни по време на подбора на състава. Както и къде живеем. Дали сме семейни или не. Дали имаме деца. Всеки от нас е в правото си да е загрижен. Съответно хората поставят някои въпроси.

— Хората? — повдигна вежди съдията.

— Не зная. Например сестра ми. И майка ми. Когато им казах, че съм одобрена за този случай. Това едва ли е изненада за вас.

— Как точно ще бъде проведен този съдебен процес, е работа на съда, госпожо Деграс. Трябва единствено да знаете, че ако преценим, че съществува дори и най-незначителна опасност за съдебните заседатели, на първо място ще се погрижим за сигурността ви. — Съдия Сайдерман се облегна. Взе официалния списък и посегна към писалката си. — От самото начало не искахте да участвате в този процес, нали?

— Предполагам. Поне така беше миналата седмица, но…

— Но какво. Смятам да удовлетворя желанието ви.

Сърцето на Анди заби ускорено. Миналата седмица бе готова на всичко, само и само да чуе тези думи. Но през уикенда желанието й се промени. Започна да съзира шанс да извърши нещо достойно и значимо. Досега не бе направила кой знае какво. Не бе служила в армията, нито в Корпуса на мира. Никога не бе кандидатствала за доброволец в някаква общност. Всъщност имаше само Джеръд и светът й се изчерпваше с това. Осъзна го през уикенда.

— Истина е. Желанието ми беше такова — заговори Анди. — Но при все това дойдох тук тази сутрин, за да съм полезна.

Съдията престана да записва и се загледа в нея, леко изненадана от това, което току-що чу.

— Мислите ли, госпожо Деграс, че ще можете да бъдете полезен член на това съдебно жури? И няма да създавате неприятности?

Анди кимна.

— Да, ако ми дадете втори шанс, мисля, че ще мога.

За бога, Анди, трябваше само да си държиш устата затворена и щеше да си свободна.

Съдия Сайдерман остави писалката върху бюрото си и я измери с продължителен преценяваш поглед.

— Добре, защо не. Ваше право е да изпълните дълга си. — Повика секретарката. — Госпожо Моран, бихте ли върнала съдебен заседател номер единадесет в стаята на журито, моля.

— Благодаря ви, Ваша Чест — усмихна се Анди.

Преди да я поведе обратно към залата, Шарън Ан Моран задържа замалко вратата.

— Признавам, определено съм изненадана, че оставате в състава на съдебните заседатели.

— Да — невярващо поклати глава Анди. — Аз също.