Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (90)

Осемдесет и девета глава

Сан Диего

Вторник следобед

„Само за най-близки роднини. Не повече от двама посетители едновременно.“

Лейн погледна табелата на тежката дървена врата на интензивното отделение и после се обърна към майка си.

— Може би трябва да почакам тук.

— По-близки от вас с Джо няма накъде — обясни Грейс.

— Още ми е трудно да свикна с това.

— С факта, че биологичният ти баща е човек, или че законният ти баща е прекалено слаб човек?

— Да.

Тя прегърна силно Лейн. Сърцето я болеше от напрежението, изписано около очите му. Той изглеждаше — и беше — с години по-голям, отколкото преди месец.

— Няма нищо — успокои го тя. — На повечето деца не се налага да се примиряват с факта, че родителите им също са хора, докато не станат на два пъти повече години от теб. Повечето възрастни никога не преживяват това, което преживя ти. И ако случайно не съм го споменала, много се гордея с теб.

— Стийл каза същото. Както и Кук.

— И Джо щеше да ти го каже, ако беше буден.

„И Тед щеше да ти го каже, ако не беше толкова жалък.“

Но той беше жалък, а двата куршума в гърба не бяха променили това. Когато по-рано Грейс и Лейн отидоха да видят Тед в съседната стая, той се престори на заспал.

— Знам, че не ти е лесно — каза тя на сина си. — Има толкова много неща да оправяме, всички ние. Животът… се промени.

Лейн издаде звук, който приличаше на смях.

— Мислиш ли? — После я прегърна силно. — Извинявай, не исках да прозвучи така. Ти се отказа от кариерата си и рискува живота си заради мен. Обичам те, мамо. Просто предпочитах да знам.

— За Джо ли?

— Да. Сигурно. Не знам.

Тя почти се усмихна.

— Понякога Джо въздейства и на мен по същия начин. Но трябва да знаеш, че много го обичам.

— Вече се досетих за това.

„Когато изтича покрай татко и се хвърли разплакана към Джо.“

Лейн още не искаше да си мисли, че беше направил същото, веднага след като извади ключа от джоба на Ектор и отключи белезниците си.

„Не че не обичам татко.

Просто не го харесвам.“

— Харесвам Джо — каза Лейн. — По дяволите, какво толкова, не съм първото дете, което има двама бащи, нали? Той как възприема това?

— Джо ли?

— Да.

— Попитай го.

Грейс отвори вратата, видя, че Джо е седнал в леглото, и бързо отиде до него. Той изглеждаше блед и устата му беше напрегната от болка. Куршумът беше пропуснал важните му органи, но беше пробил дупка в тялото му. Грейс го целуна нежно, после хвана лявата му длан и я подложи под бузата си.

— Изглеждаш ужасно — каза тя.

— А ти не. — Фароу плъзна ръка около врата й и я дръпна за една по-хубава целувка. — Миришеш страхотно. Искаш ли да ме измъкнеш от тези превръзки?

Лейн се прокашля.

— Той знае — каза Грейс веднага, щом устните й се отделиха от устните на Фароу.

— Тогава не би трябвало да се изненадва, че се целуваме. — Фароу протегна здравата си ръка към Лейн. — Какво ще кажеш за едно ръкуване с лява ръка?

Лейн бавно пое небинтованата ръка на Фароу.

— Благодаря, че ми спаси живота — каза Фароу, стисна и после пусна ръката на сина си.

Лейн го погледна изненадано.

— Какво? Не съм направил нищо.

— Накара Ектор да загуби равновесие точно когато щеше да ме убие, а после се дръпна, така че майка ти да може да направи онова, което трябваше да се направи. Бързата ти мисъл спаси и нейния живот. И живота на Тед. — „Страхливата отрепка.“ — Как се чувстваш като герой?

— Бях адски изплашен… — призна си Лейн.

— Аз също — каза Фароу. — И аз бях толкова изплашен.

— Наистина ли?

— Чак до върха на пръстите си.

— Значи не е срамно да се страхуваш.

— Щях да се тревожа за главата ти, ако не се страхуваше. — Фароу се усмихна. — Сега съм спокоен.

Усмивката на Лейн беше срамежлива, но искрена. За пръв път от случилото се в склада, Грейс си позволи да се надява.

— Стийл дойде ли да те види? — попита тя Фароу.

— Последния път, когато проверявах, не се водехме роднини, а старшата сестра е истински дракон.

— Мислиш ли, че това ще го спре? — попита Лейн. — В инвалидна количка или не, той е истински булдозер.

— Добро определение. Да, той дойде да ме навести.

— Не си подписвал нищо, нали?

Фароу мълчаливо вдигна бинтованата си ръка.

— Какво му каза? — попита Грейс.

Фароу хвърли поглед към Лейн.

— И теб ли те върти така на шиш, като иска да разбере нещо?

Лейн се изхили.

— Постоянно.

Фароу поклати глава.

— Казах на Стийл, че след като се оженя за теб, ти ще преговаряш за нашето бъдеще, ако ще има такова, в „Сейнт Килда Кънсалтинг“. Ако не се омъжиш за мен, няма да имам бъдеще, за което да си струва да преговарям, така че въпросът се отлага.

Лейн погледна поруменелите страни на майка си, блесналите й от сълзи очи и сияйната усмивка.

— Ще отида до кафенето — каза той.

— Няма нужда — обади се Фароу.

— Има — възрази Лейн. — Освен ако не ти трябвам, за да сключа сделката с нея.

— Ти имаш ли нещо против тази идея? — попита го Фароу и хвана ръката на Грейс.

— За теб и мама?

— Да.

Лейн прегърна майка си с една ръка, после се отправи към вратата.

— Ще бъде странно да я виждам щастлива, но ще свикна с това. А и така тя няма да има толкова много време да се тревожи за мен.

Вратата се затвори зад момчето.

— Отгледала си страхотно дете — каза Фароу. — Познавам много мъже, които щяха да бъдат развалини след това, през което премина Лейн.

— Още не го е преодолял. Ще сънува кошмари.

— Като теб ли?

— Да.

— И аз съм сънувал — призна Фароу. — Още ме спохождат.

— Кажи му го някой ден. Той ти се възхищава.

— Задето се издъних ли? — попита Фароу намръщен.

— Задето спаси живота му. И моя също. Ти се изправи пред куршумите на Ектор, за да се доближиш достатъчно до него и да го застреляш, без да изложиш на опасност Лейн.

Фароу въздъхна и се облегна по-тежко на възглавниците.

— Това означава ли, че ще се омъжиш за мен?

— Само ако започнеш да тренираш стрелба с пистолет с лявата ръка.

Той се засмя, примигна от болка и се задоволи с усмивка.

— Да тренирам стрелба. Явно това означава, че оставаме в „Сейнт Килда“?

Грейс се усмихна.

— Добре е, че в момента си легнал.

Той я погледна.

— Защо?

— Стийл те е подготвял — а сега иска да подготви двама ни — да поемем „Сейнт Килда“, след като той се пенсионира.

— Занасяш ме.

— Не.

Фароу не знаеше какво да каже.

— Преди да кажеш „да“ или „не“, си помисли — предложи тя. — Ако подпишем със „Сейнт Килда“, договорът ще бъде със задна дата. С други думи, тогава никой от нас няма да плаща на „Сейнт Килда“ разходите за спасяването на Лейн.

Фароу подсвирна тихо.

— Стийл трябва да е бил в много щедро настроение.

— Не съвсем. — Грейс се усмихна като адвокат. — Има награда от пет милиона долара за главата на Ектор Ривас Осуна, плюс всичко над петдесетте милиона, които ще се върнат чрез информацията от файла на Тед. Ако не бяхме обвързани с договор, парите щяха да дойдат при нас.

Фароу дълго мълча, преди да каже:

— Ти пусна куршума на Ектор. Ти можеш да претендираш за наградата.

— А останалите пари?

— Казват, че кръвта измива златото, но не съм сигурен дали има достатъчно вода на земята да изчисти парите на Тед. — Фароу въздъхна и опита да се намести по-удобно на леглото. — Все пак това са твои пари. Вие с Лейн е трябвало да живеете с този негодник. По дяволите, съжалявам, че Ектор не беше по-добър стрелец.

Тя се усмихна мрачно.

— Вече започнах процедурата по лишаване на Тед от всякакви попечителски права над Лейн. Талън Кук каза, че той лично ще се погрижи Тед да не създава никакви проблеми в това отношение.

— Тед очакват ли го големи проблеми?

— Адвокатът му има морала на влечуго и е много находчив при манипулирането на закона в полза на клиентите си — докато те имат пари, с които да му плащат. Така че трябва да се надяваме парите на Тед да свършат, преди той да се окаже на свобода.

— Лейн е жив — каза Фароу. — Това е най-важното.

— Наистина не ти пука за парите, нали?

— Ти ще договориш добра заплата…

— … и премии…

— … които Стийл да ни плаща. Няма да гладуваме. А ако не подпишем договора, специалният отряд на ФБР ще ни притиска за информация относно „Сейнт Килда Кънсалтинг“. Стийл може и да ме дразни от време на време, но бюрокрацията ме дразни постоянно.

Грейс се усмихна.

— Стийл те обича. Той иска да ти стане кум.

— Какво?

— Харли каза, че ще изглеждаш страхотно в бял смокинг.

Фароу затвори очи.

— Край! Ще избягаме и ще се оженим тайно.

— Сигурен ли си? Лейн ми намекна, че много ще се радва да ме заведе до олтара.

Фароу отвори очи.

— И ти ли ще бъдеш в смокинг?

— Мислех си за онази червена рокля, която си купих в Мексико.

— Само ако избягаме и се оженим тайно.

Тя се наведе усмихната и го целуна.

— Значи два бели смокинга. Договорихме се.