Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (72)

Седемдесет и първа глава

Сан Исидоро

Понеделник, 10:05 ч.

Фароу грабна сателитния телефон в едната си ръка и направи знак с глава на Грейс.

— Извинете ме, господа — каза Грейс на Стийл и Кук. — Не ви трябвам за уговарянето на подробностите.

Тя стана и се оттегли от оформянето на последните детайли от неофициалната сделка, която тя и Стийл обсъждаха с Кук. Когато настигна Фароу, той вече чукаше на вратата на апартамента на Стийл.

— Харли, Джо е, нека си разменим местата.

След миг вратата се отвори и Харли излезе навън. Грейс и Фароу влязоха в апартамента и заключиха зад себе си.

— Още не мога да повярвам, че накара ФБР да предоставят на „Сейнт Килда“ евентуалните суми, надвишаващи петдесет милиона долара — прошепна Фароу.

— Може и да няма никакви. Тед е лъжлив червей. Ектор е още по-долна твар. Но колкото и пари да има в този файл, „Сейнт Килда“ ще получи наградата за Ектор, а ти ще бъдеш компенсиран за…

— Не искам никакви пари.

Тя изгледа Фароу мрачно.

— Все едно, ще ги получиш. Това е най-малкото, което мога да направя заради това, че те въвлякох обратно в света, от който искаше да избягаш.

Той сви рамене.

— Това някак вече не ми изглежда важно.

— А кое ти изглежда важно?

— Лейн. — Фароу придърпа Грейс в прегръдката си. — Ти. Ние. Толкова неща трябва да си изясним, amada. Веднъж да спасим Лейн, ще мислим за другото, което става помежду ни.

— Да.

Той я погледна.

— Толкова лесно ли е?

— Лесно? Нашите отношения? Прехапи си езика. Няма значение. Аз ще го направя.

Той отвърна на закачливата й целувка и не я пусна, докато и двамата не останаха без дъх.

— Запомни докъде бяхме стигнали — каза той дрезгаво. — Ще продължим веднага, щом можем.

Тя облиза устните си.

— А аз си мислех, че пак ще ми дадеш да си играя с мобилния ти телефон.

Фароу се засмя, прегърна я силно и после се дръпна, преди да е размислил.

— И това можеш да запомниш. Но сега трябва да се оправяме с Ектор.

— Как?

— Отец Магон ми даде някои телефонни номера на Ектор. Аз ще се обадя на първия, а ти поемаш оттам нататък.

— Защо?

— Ектор подценява жените — наследен предразсъдък, с което той се е родил. Това ни дава предимство.

Грейс погледна телефона, сякаш е змия.

— На каква тема да говоря?

— Първо, пипнали сме Тед и той е готов да говори с Ектор за липсващите милиони.

— Това би трябвало да привлече вниманието на Ектор.

— Второ, цената на този разговор е Лейн, жив и здрав, от тази страна на границата. Няма да ходим на юг. Ако Ектор иска парите, трябва да се качи на север.

— Това няма да му хареса.

— Ще приеме. Няма избор. Трето, трябва да стане веднага. Ние отиваме по пладне на границата, Ектор да определи точното място.

— Ясно. Коя част от плана не ми казваш?

Фароу издиша шумно. Недостатъкът на умната жена беше, че е умна.

— Ектор желае тази среща поради очевидни причини — каза той.

— Парите.

— Да, но освен това иска да убие Тед.

Клепачите на Грейс потрепнаха, когато чу това, но тя каза само:

— Може ли да убие Тед, а да не убие всички останали, които са там, включително и Лейн?

Фароу се усмихна по начин, който не й подейства успокоително.

— Бързо се учиш, amada. Обзалагам се, че Ектор ще опита да убие всички, включително и бавачките на Тед от ФБР, ако те настояват да влязат в тунела с него.

— Какво ще направиш, за да попречиш на Ектор да убие всичко живо?

— Ще ти кажа веднага, щом измисля.

— Не е достатъчно.

— Не мога да направя нищо по-добро — каза Фароу. — Измислих капан, който Ектор да не може да откаже — той ще използва тунела, за да доведе Лейн на север и да убие Тед. Но Ектор не знае това, което знаем ние.

— А какво е то?

— Че параноичният наркобарон, който се друса с крек, ще си помисли, че може да направи размяната в собствения си склад в Отей Меса, където да убие всички без проблем и да изтича обратно на юг като невестулка, каквато всъщност е.

— Погледнато оттук, планът на Ектор изглежда добър — каза Грейс тихо.

— Неговият план ще проработи само през трупа ми.

— Това не е смешно.

— Поне ако аз умра — каза Фароу, — ще бъде за добра кауза. Не мога да кажа същото за някои от другите случаи, когато съм бил близо до смъртта.

Грейс дълго се взира в него. После затвори очи и си каза, че щом може да играе покер с ФБР и да блъфира за петдесет милиона долара, значи може да направи същото и с Касапина от Тихуана, за да спаси живота на сина си.

Не можеше ли?

Фароу чака най-дългите десет секунди в живота си. Накрая не издържа и попита:

— Amada, добре ли си?

— Не. Обади се на Ектор.

— Сигурна ли си?

— Направи го.

Фароу набра номера, натисна бутона за връзка и й подаде телефона.

Грейс го пое и започна да брои позвъняванията. На четвъртото мъжки глас каза на испански:

— Ало?

— Трябва да говоря с Ектор Ривас — каза тя на английски.

— Кой се обажда? — продължи мъжът на испански.

— Грейс Силва.

— Какво искате? — попита мъжът.

— Ектор знае какво искам. Ако той иска ти да знаеш, ще ти каже. Дай му телефона.

Фароу чакаше. И чакаше. И чакаше.

Точно когато реши, че Ектор няма да налапа въдицата, Грейс заговори:

— Здравей, Ектор.

— А, Ваша Чест, колко сте строга — каза Ектор на испански. — Горкият Фернандо е като набит с камшик. А той се грижи толкова добре за сина ти.

— За негово добро е да го прави. Ако Лейн не е жив и здрав, ти никога няма да си върнеш стоте милиона.

Ектор издаде странен звук.

— Дай ми да чуя Лейн — настоя Грейс.

— Не е възможно — отвърна Ектор силно на испански, сякаш говореше с някой глух.

Тя се намръщи. Думите му бяха леко провлачени, някак съскащи. Очевидно вече беше започнал да пие и пуши.

— Възможно е и още как. Ако нямам доказателство, че е жив, ти няма да получиш файла на Тед.

— Момчето е добре. Давам ти думата си.

— Ето ти сто милиона. Занеси си ги в банката.

Ектор се засмя на глас.

— Това е, здраво пипаш.

После изкрещя някаква заповед на испански.

Грейс натисна бутона за изключване на звука.

— Мисли, че пипам здраво. Накара някой да доведе Лейн.

Фароу се усмихна леко.

Грейс включи звука точно когато се чу гласът на Лейн:

— Мамо?

— Добре ли си?

— Да, мисля, че да. Дори ми донесоха „Биг Мак“ за вечеря.

— Имаш ли всичко, от което се нуждаеш? — попита тя загрижено.

— Хм — той се поколеба, после разбра какво го пита тя. — Да, имам всичко необходимо. Аз… Почакай секунда. Не съм свършил!

— Видя ли? — попита Ектор на испански. — Синът ти е добре. Къде е съпругът ти?

— Имаш предвид бившия ми съпруг ли? — попита тя. — Последния път, когато го видях, беше натъпкан в багажника на една кола, с белезници и вериги на краката и със залепена уста. Ако не друго, Джо Фароу поне е много старателен за такива неща.

Фароу се засмя тихо.

— Колко хубаво — засмя се Ектор. — Докарай ми го веднага и ти давам Лейн.

— Не.

— Какво? — попита той рязко.

— Няма да правя бизнес с теб в никоя част на Мексико. Това не подлежи на обсъждане.

— Много тъжно. Ти няма доверие на Ектор.

— Да, тъжно е и няма да се промени — каза Грейс категорично. Ноктите й се забиха в дланите. — Ти избери мястото, но от тази страна на границата, където да направим размяната. Имаш два часа да го уредиш.

— А, тревожиш се, аз убия момчето следобед.

— Мисля, че си прекалено умен, за да бъдеш толкова глупав. — „Особено, ако оставиш алкохола и крека.“ — Проблемът е Тед. Не можем да го държим в багажника вечно.

Ектор се разсмя толкова силно, че едва не се задави.

— Боже! Каква жена! Но аз няма мина граница.

— Щом цели тонове марихуана могат да минат границата, значи и ти можеш. Имаш милиони причини да го направиш.

— Имаш информация? — попита Ектор бързо. — Банки, преводи, суми, сметки — нали разбираш?

— Разбирам. Имаме всичко, което ти трябва. Фароу успя да убеди Тед да се разприказва.

— Тези записи, наистина имате?

— Ще ти ги представя при размяната. — Тя отправи на Фароу студена адвокатска усмивка.

Последва мълчание.

Ноктите на Грейс се забиха още по-силно в кожата й и оставиха белези с формата на полумесец.

— Знаеш граничен пункт Отей Меса? — попита Ектор.

— Да, знам пункта при Отей — повтори тя, за да чуе Фароу.

Той затвори очи от облекчение.

— Ще разменим там — каза Ектор на испански. — Доведи Тед Франклин. Аз чуя лично от него истината за записите. Ясно?

— Да. Тед ще бъде с мен. Къде точно ще се срещнем?

— Ще ти се обадя. О, сеньора?

Сърцето на Грейс спря, после затуптя трескаво.

— Да?

— Джо Фароу да дойде с теб и Тед. Никой друг.

— Джо? Не мислех той да…

Ектор я прекъсна на развален английски:

— Или Фароу идва, или няма сделка. Искам този хитър гринго пред мои очи. Ясно?

— Съвсем. Той ще дойде с мен.

Ектор затвори.

Грейс също.

— Чух ли те да обещаваш, че ще дойда с теб? — попита Фароу.

— Да. Това проблем ли е? Той очевидно ще използва склада, точно както ти очакваше.

— Да, но аз не планирах да бъда там с теб.

Грейс попита изненадана:

— Къде ще бъдеш?

— В мексиканския край на тунела, за да се промъкна тайно по петите на Ектор.

Мълчание.

— Какъв е резервният план? — попита тя.

— Обмислям го.

Фароу отиде да намери отец Магон. Ако някой знаеше директния телефон на Карлос Калдерон, това беше шпионинът на Ватикана.