Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (62)

Шестдесет и първа глава

Сан Исидоро

Понеделник, 7:34 ч.

Фароу се взираше в слушалката. Наложи се да впрегне цялата си самодисциплина, за да не запокити телефона в стената.

Грейс усети как гневът напряга мускулите на тялото му. Тя се хвърли към него.

— Лейн? Лейн ли беше?

— Добре е — каза бързо Фароу, въпреки звуците от юмручни удари, които беше чул. Някои от тези удари несъмнено бяха насочени към Лейн. Той беше здраво, жилаво момче, което вече бе започнало да се превръща в мъж. — Пазачите откриха телефона му. Изключиха го. Ще го местят някъде.

— Телефонът у него ли е? — попита Стийл.

— Ти би ли го оставил у него? — попита саркастично Фароу.

Стийл не си направи труда да отговори.

Някой от дъното на автобуса извика:

— Телефонът не се е преместил от предишното си местоположение.

Фароу видимо не остана доволен от информацията.

— Накарай някого да провери сателитните снимки в реално време.

— В района на училището има твърде много групи хора, за да сме сигурни, че сме открили Лейн — обясни Стийл. — Разделителната способност просто не е толкова добра.

— Все пак го направи.

Грейс гледаше Фароу. Изглеждаше спокоен, но тя долавяше вълните от гняв и отчаяние, които се излъчваха от него. Изведнъж той се извъртя и заби юмрук в стената. Тежкият автобус потрепери. Никой не каза и дума.

Всички, освен Стийл и Грейс, се оттеглиха в далечния край на автобуса, за да освободят пространство на Фароу.

— Говори, Джоузеф — каза тихо Стийл.

— Ако отведат Лейн от „Ол Сейнтс“, ще го завлекат в онази миша дупка, наречена Тихуана, и ще ни бъде адски трудно да го намерим — отвърна Фароу.

Това, което не каза, беше, че Лейн ще е вече мъртъв, когато и ако успеят да го открият.

Нямаше нужда да го изрича на глас. Това отекна в мълчанието, което последва думите му.

— Имаме един хеликоптер, един снайперист, двама лековъоръжени стрелци — обясни Стийл накрая. — Дори да имахме три пъти повече огнева мощ, пак нямаше да позволя въздушен удар срещу училището, когато там лагерува цяла армия.

Изражението на Фароу подсказа на Грейс, че Стийл не казва нищо, което Фароу да не знае.

— Лейн е успял да отвори файла — каза Фароу. — Бях прав. Тед е прекарал между петдесет и сто милиона през някакви офшорни фирмени сметки и после ги е паркирал в хитроумни спестовни сметки в Австрия. Никой не може да ги открие без файла, дори и Тед.

— С други думи компютърът е ключът към огромна сума наркодолари — обобщи Стийл.

— Беше — уточни Фароу.

— А сега?

— Сега е време да се обърнем към нашата последна карта.

— Която е…? — попита Стийл.

— Отец Магон.

— Значи му имаш доверие — попита Грейс.

Той се усмихна леко и се извърна.

— Джо? — настоя тя.

— Когато си стигнал до последната си карта — обясни той, — доверието е най-малкият ти проблем.