Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (71)

Седемдесета глава

Сан Исидоро

Понеделник, 9:50 ч.

Агент Кук отвори вратата, когато Фароу още беше на предпоследното стъпало. Така двамата мъже изглеждаха равни на ръст.

— Така, така — каза Кук. — Да видим кой отива в затвора.

Фароу се качи на последното стъпало.

Кук остана на мястото си достатъчно дълго и блъсна Фароу силно.

Фароу очакваше това. Не помръдна.

Агентът от ФБР се усмихна. Зъбите му бяха идеални и бели, косата — къдрава и черна, тялото му — стегнато и мускулесто. Щеше да е симпатичен, ако очите му не приличаха на лед.

„Жалко, че Кук не може да надмогне ниския си ръст. Така превръща в ад живота на всеки по-висок от метър и шейсет, който се доближи до него.“

— Днес играеш вратар ли? — попита Фароу.

Кук се отмести само толкова, че Фароу да мине покрай него.

Грейс стана и приближи Фароу с въпрос в погледа. Той кимна леко.

Тя се почувства толкова облекчена, че се отпусна в ръцете му. Мъжът я прегърна силно с едната си ръка и седна до нея на тясната пейка пред масата за хранене. Знаеше, че Кук ще се почувства по-добре, ако може да го гледа отгоре.

— Откога си имате вземане-даване с престъпници, съдия Силва? — попита Кук.

— Те постоянно минават през съдебната й зала — обясни Фароу. Наведе се към Грейс и прошепна в ухото й: — Намерихме го. — После се обърна към Стийл: — Някакви съдебни заповеди?

— Опитват се да ги издействат — отвърна Стийл сдържано.

— А ние какво правим? — попита Фароу.

— О, вече си имаш адвокат — каза Кук. — Вашите адвокати говорят с нашите, а ние си говорим помежду си. Обаче не си нося юридическия речник и не помня кои алинеи от закона покриват възпрепятстването на федерален агент и на федерално разследване. А, да, също и нарушението на закона за неутралитета. Това ми харесва особено много. То не се ли водеше особено тежко престъпление, Ваша Чест?

— Тъй като вече се обадих на фирмения ни адвокат — намеси се Стийл, — просто предлагам агент Кук да обсъжда тези въпроси с него.

— Аз не разговарям с адвокати — заяви Кук. — Оставил съм това на главния прокурор.

— Не говориш с адвокати? — попита Фароу. — Тогава как сключваш сделки с подобните на Тед Франклин?

— Франклин не е обвиняем, което е много повече от това, което мога да кажа за теб. Отиваш в пандиза, точно както стана предния път, само че този път няма да излезеш.

— Я намалете звука — намеси се Грейс спокойно. — Нямате никакви заповеди. Нямате и никакво убедително основание за задържането на Фароу. Нямате нищо, освен една служебна значка, която е толкова тежка, че е цяло чудо, че не Ви събаря с тежестта си.

И Фароу, и Кук я погледнаха изненадани.

— Писна ми от вашите глупости — продължи Грейс още по-спокойно, вперила поглед в Кук. — Ние нямаме време, аз нямам търпение, а Вие нямате власт да направите каквото и да било. Или говорете нещо съществено по темата, или се махайте от автобуса на „Сейнт Килда“ и от този частен имот.

Стийл потърка устата си. Лицето му беше безизразно, но очите му грееха развеселени.

Фароу погледна Грейс, сякаш я виждаше за пръв път. Наистина имаше чувството, че не я познава. Не и тази Грейс, която можеше да се изправи лице в лице със старши агент от ФБР и да го направи на нищо.

— А темата на деня е…? — попита Фароу насред шокираната тишина.

— … изфабрикуваният случай на ФБР срещу „Сейнт Килда“ — каза Грейс, — който вече успяхме да оборим. Тъкмо зачеквахме темата за компютърния файл на Тед, без който никой не може да обвини в нищо Ектор Ривас Осуна и Карлос Калдерон. Ако файлът липсва, липсват и петдесетте милиона долара, липсват и гръмките заглавия във вестниците и издигането в кариерата.

— Петдесет милиона, а? — попита Фароу.

Грейс кимна.

— Много пари — каза Фароу.

Очевидно специалният отряд не знаеше, че вероятно парите са два пъти повече. Фароу не видя смисъл да споменава този факт.

— Стигнахте ли до факта, че ако ФБР продължи да се мотае и занимава единствено с преговорите със своя информатор, това може да коства живота на един американски гражданин, Лейн Франклин, държан като заложник в Мексико? — попита Фароу.

Кук погледна Фароу втренчено. Не беше изненадан от казаното.

— Не, тъкмо се приближавахме към тази тема, когато хеликоптерът пристигна — обясни Грейс. — Но изражението на Кук ми подсказва, че той вече знае за това и изобщо не му пука.

— Ще започне да му пука — обади се Фароу.

Кук сви рамене.

— Ако вие ни сътрудничите и ни предадете файла, аз ще се обадя в училището и момчето ще бъде качено на следващия самолет за Щатите.

Грейс застина неподвижна.

— Само да се уверя, че ви чух правилно. ФБР е готово да използва едно дете като…

— Не съм казал това — прекъсна я Кук.

Тя се обърна към Стийл.

— Вие чухте ли как старши специален агент Кук ни предложи да размени свободата на Лейн за компютърния файл?

— Аз определено го чух — обади се Стийл. — Много е шокиращо, че американското правителство е съучастник в отвличането на едно американско дете.

— Не сме отвличали никого — възрази Кук нетърпеливо. — Мексиканците също не са отвличали никого. Момчето е проблемен тийнейджър, записан в училище в Мексико, и ще остане там, докато баща му не го отпише от училището. Това не е отвличане, а старомодни методи за дисциплиниране.

— Чудесна история — каза Фароу. — Само че Лейн вече не е в училището. Мексиканските федерални са го взели насила със себе си и са го отвели неизвестно къде. Искаш ли да видиш сателитните снимки?

— Загубихме го в Тихуана — каза тихо Стийл.

— Предполагах, че ще стане така — каза Фароу, без да отмества поглед от лицето на Кук.

Кук не искаше да повярва на това, което чуваше.

— Да — кимна Фароу. — Вашият доносник Тед ви е излъгал. Да ти дам ли кърпичка да си изтриеш сълзите?

— Докажете това — каза Кук спокойно.

Фароу погледна часовника си.

— След по-малко от три часа Ектор ще убие момчето. Какво доказателство искаш? Главата на момчето в кутия? Това достатъчно ли ще бъде да те убеди? Но, о, да, ако това стане, можеш да се сбогуваш с файла, с кариерата си, с красивия си задник. Лейн е мой биологичен син.

Кук се ококори. Той погледна Грейс, Фароу, после пак Грейс.

— Да — кимна тя. — Тед е законният баща на Лейн, Джо е биологичният му баща.

— Той знае ли? — попита Кук.

— Лейн ли? Не.

— Исусе Христе! — Кук прокара ръка през черните си къдрици. — Искате да кажете, че Тед лъже за онова училище?

— Той е записал Лейн в „Ол Сейнтс“ като заложник на Ривас Осуна. По онова време аз не знаех, че това е нещо повече от обикновено училище. — Грейс се надяваше сълзите й да не се забелязват, но знаеше, че те ги виждат.

„Какво от това? Мога да плача и пак да си върша работата.“

— Боже, за две години като шеф на специалния отряд мислех, че съм чул всичко. — Кук издиша шумно. — Аз самият имам деца. Бих убил всеки, който… — Гласът му секна.

— Но ако твоето дете беше в Мексико — обясни Фароу, — нямаше да можеш да направиш нищо. Колко пъти си отивал на юг, без Ривас Осуна да научи точно какво правиш и къде го правиш? Освен това колко пъти си успял да отидеш в Мексико със собствения си пистолет на кръста?

Кук се навъси.

— Знаеш отговора.

— Разбира се, че го знам. Само сантиметър на юг от границата и си загубил деветдесет и пет процента от властта и авторитета си — продължи Фароу. — Така е от петдесет години. Но аз знам начин да променя нещата само за момент, а това ще те превърне в герой.

— Героят е позьор, който си е заврял главата толкова навътре в задника, че не вижда фаровете на летящия към него влак.

— Изказа се като истински бюрократ от ФБР. Някога да си чувал поговорката: Плахият никога не чука хубавата мома?

— Чувал съм я от хора, които си мислеха, че могат да уловят светкавица в бутилка.

— Значи не се интересуваш от Ектор Ривас Осуна? — попита Фароу.

— По дяволите, интересувам се. Искам да го изкарам от играта — каза Кук ядосано. — Виждал ли си на границата плакатите с обявената награда за залавянето му? Пет милиона долара. Никой федерален агент не може да получи тази награда, но на мен не ми пука за това. Просто искам да натикам този наркоизрод в американски затвор.

— Дори и да се сдобиете с онзи файл — намеси се Грейс, — още сте много далече от това да пипнете Ектор.

— Ще го пипнем — настоя Кук.

— През кой век? — попита Фароу. — Той е осъден в САЩ преди шест години. Все още е кралят на наркотрафика в Мексико. Чудо голямо, че на някакъв лист хартия го наричат престъпник. Слага си тези плакати в рамка и си ги окачва в тоалетната.

— Реалистично погледнато — каза Грейс, — единственото, което Тед може да Ви даде, е петдесетте милиона от файла му, така ли е?

— Аз гледам в дългосрочен план — отвърна Кук.

— Аз не гледам никъде по-далече от дванайсет и половина днес на обед — заяви Фароу студено. — Работи с нас и ще получиш файла, петдесетте милиона и добрия стар Ектор от тази страна на границата.

— Не ми казвай, чакай да отгатна — отвърна Кук саркастично. — Ще си облечеш костюма на супермен, ще полетиш, ще грабнеш Ектор и ще го прекараш през някоя дупка в оградата на границата.

— Доста си близо.

— Когато арестувахме глупаците, които убиха Кики Камарена по този начин, американските съдии направо се изприщиха под тогите си. Извинете, Ваша Чест.

Грейс сви рамене.

— Аз се оттеглих от Федералния съд тази сутрин.

Кук понечи да попита нещо, но после се отказа.

— Това, което ще направя — каза Фароу, — няма да възмути никого, освен някои от най-ирационалните федерални съдии.

— Какъв е планът ти? — попита Кук.

— Ще пипнем Ектор от тази страна на границата, където ще бъде заловен при извършването на федерално престъпление.

— Може и да си супермен — каза Кук, — но не си Дядо Коледа. Виждал съм Дядо Коледа. Той е дебел старец с червени дрехи и джуджета край него.

Фароу чакаше.

— Да няма дупка в оградата? — попита Кук.

— Не, има дупка под земята. Тунелът на Ектор.

Кук отвори широко очи.

— Кой ти е казал за тунела? Кой? Ще го изхвърля на секундата от Бюрото.

— Научих за тунела в Мексико.

— Къде се намира?

— Тунелът ли? — попита Фароу.

— По дяволите, да, тунелът.

— Сключихме ли сделка?

— Сделка? Каква сделка?

— Ти доставяш Тед Франклин на място и в час по наш избор. Ние ти даваме Ектор Ривас Осуна и неговия тунел.