Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (68)

Шестдесет и седма глава

Сан Исидоро

Понеделник, 9:10 ч.

Харли докосна миниатюрното електронно топче в ухото си и се обърна към Стийл:

— Мери е. Имаме проблем.

— Какъв и къде?

— Тук. Агенти от ФБР, екипирани за атака.

Грейс се обърна. Беше прекарала последните десет минути на телефона, уверявайки шефа си и неговия шеф, че е подала оставката си съвсем съзнателно и премислено.

— Извинете, трябва да тръгвам — каза бързо тя в слушалката и затвори точно когато някой почука на вратата на автобуса.

— ФБР — извика мъжки глас. — Можем да го направим лесно или трудно. Отваряй, Стийл.

— Имате ли заповед за обиск? — извика Харли.

— Искате ли да си издействаме?

Харли погледна Стийл.

Стийл мислено категоризира видимото съдържание на автобуса. Нищо незаконно. Все пак…

— Приберете всички документи. Затворете и заключете всички врати, всички чекмеджета, всички шкафове — нареди Стийл. — Кажете на всички в другите автобуси да направят същото и да не отварят на никого без изрична заповед от мен, освен ако федералните не носят съдебна заповед за обиск.

Грейс натъпка всичко, което се намираше върху плота, в един шкаф и го затвори рязко. Ключалката щракна автоматично.

Харли говореше в миниатюрния си микрофон, докато прибираше всичко, освен храната. Агентите в задната част на автобуса се затвориха зад вратите и пуснаха резето. Само салонът и кухнята останаха видими.

— Искате ли да изчакате в моя апартамент? — обърна се Стийл към Грейс.

Тя се усмихна леко.

— В никакъв случай. Аз познавам буквите на закона. Ще се погрижа да не превишават правата си.

Стийл се засмя кротко.

— Наистина Ви харесвам, госпожо Силва.

— Наричайте ме Грейс и чувствата ни са взаимни.

На вратата някой отново заблъска с юмрук.

— Отвори, Стийл, или ще се върна със заповеди за обиск, след които ще се озовеш в затвора.

Харли отвори вратата, застана в рамката й и я изпълни.

— Добро утро, господа, госпожо. Моля, документите Ви.

Молбата бе отправена учтиво. Харли имаше вид на планина, която ще се срути върху тримата агенти, ако те не се държат цивилизовано.

Един по един те показаха служебните си карти. Харли ги изчете подробно.

— Старши специален агент Кук. Агент Гонзалес. Агент Дейли. Хубави якета. Изглеждат много елегантно върху костюмите Ви.

Кук прибра картата си и тръгна да се качва по стъпалата. Другите агенти останаха на местата си. Харли не помръдна.

— Дръпнете се от пътя — каза Кук нетърпеливо.

— Посланик Стийл — попита Харли, без да отделя поглед от ниския агент от ФБР, — каним ли ги вътре?

— Вътре ще стане доста тясно, ако влязат трима души — каза Стийл иззад Харли. — Това необходимо ли е, агент Кук? Дори — добави той тихо, така че да не го чуят двамата агенти отзад — дали е разумно на този етап?

Кук присви очи. Не за пръв път пътищата му се преплитаха със „Сейнт Килда Кънсалтинг“. Не беше се научил да ги обича, но вече знаеше, че те могат да хапят.

Властта си беше власт, със или без служебна значка.

— Изчакайте в колата — каза Кук на другите агенти. — Няма смисъл да се тъпчем тук. Засега. Ако нещо се промени, ще ви извикам.

— Ами другите? — попита Гонзалес.

Кук огледа района. Агентите от специалния отряд чакаха в колите, блокирайки изхода.

— Кажи им да чакат. Засега. Когато съдебните заповеди пристигнат, ми съобщи.

Гонзалес не каза нищо. Тя знаеше не по-зле от шефа си, че в случая беше по-скоро „ако“, а не „когато“. Дори и при съдия, благосклонен към специалния отряд, вероятността да получат заповеди за обиск беше доста съмнителна.

И почти несъществуваща.

Харли се дръпна настрани.

Талън Кук влезе в автобуса. Първото, което забеляза, беше съдия Грейс Силва, самата госпожа Не-си-поплювам, от плът и кръв, която го гледаше с ястребови очи.

Черешката на тортата в тази каша.

— Съжалявам да Ви видя тук — каза й Кук.

— Сигурна съм в това — усмихна се с всичките си зъби Грейс и погледна красивия като филмова звезда агент. За нещастие той страдаше от синдрома на ниските мъже, което намаляваше с около четирийсет точки впечатляващия му коефициент на интелигентност. — Кажете ми, агент Кук, на каква точно законова основа заплашвате посланик Стийл с обиски и арест, за да получите достъп до частния му моторизиран дом.

— Имаме заповед за арест на Джоузеф Фароу.

Грейс дори не мигна.

— За какво?

— Възпрепятстване на федерално разследване.

Тя протегна ръка.

— Съдията още не я е подписал — каза Кук. — Очакваме я да пристигне всеки момент.

— И какво е основанието за това предполагаемо престъпление? — попита тя спокойно.

Кук не отговори.

— Така си и мислех — продължи тя и погледна Стийл. Той само се усмихна. — Очевидно ние имаме нещо, което вие искате, каквото и да е то — обобщи Грейс. — Вие имате нещо, което ние искаме. Това обикновено е добра основа за преговори. Седнете, агент Кук.