Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (54)

Петдесет и трета глава

Училище „Ол Сейнтс“

Понеделник, 2:25 ч.

Лейн изтри очите си и си каза, че това, което постоянно замъглява погледа му, е пот, а не сълзи. Много му се искаше да повярва в това.

От поредния гръм бунгалото потрепери.

Лейн забеляза звука само защото той означаваше, че приказливите му пазачи не са се върнали пред прозореца му. Стомахът му изрева и се присви от глад.

Той не му обърна внимание.

Не можеше да рискува да яде храна, в която има приспивателни. След като го освободяха, щеше да изяде една огромна пица с двойна доза наденички. Щеше да зарови лицето си в ароматния сос и да…

„След като го освободяха.“

Но първо трябваше да се пребори със защитата на файла.

Вторият примерен ключ не му беше помогнал повече от първия. Явно допускаше някаква грешка заради това, че е замаян, изплашен и гладен.

„Съсредоточи се — каза си Лейн ядосано. — Можеш да направиш това и насън и го знаеш. Просто е въпрос на концентрация и време.“

Но в момента имаше проблем с концентрацията.

А времето се изплъзваше между пръстите му.

„Стегни се.

Просто се стегни.“

Светкавица освети малкото прозорче на банята. Лейн не забеляза нито нея, нито последвалия гръм. Взираше се в екрана на компютъра, с пръсти върху клавиатурата.

Трепереше.