Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (56)

Петдесет и пета глава

Браун Фийлд

Понеделник, 6:10 ч.

Образите течаха към компютъра на Стийл, скачаха от хеликоптера към сателита и обратно до Сан Диего. Стийл погледна снимките и веднага посегна към кодирания мобилен телефон.

Грейс отговори на първото позвъняване:

— Джо кара бързо и му трябват и двете ръце, за да избягва хората, които се озовават на пътя му. Мога ли да помогна?

Стийл се усмихна. Колкото повече научаваше за Грейс, толкова повече я харесваше. Беше и твърда, и умна — желязна комбинация.

— Кажи на Фароу, че ситуацията в „Ол Сейнтс“ се е променила — каза Стийл.

— Лейн? — попита тя с разтреперан глас.

— Не пряко.

Грейс въздъхна с облекчение.

— Какво става? — извика Фароу, за да го чуе Стийл.

Грейс допря телефона до ухото на Фароу.

— Ууд ми изпраща дигитални снимки, направени от хеликоптера — каза Стийл. — През нощта на футболното игрище са се появили голям брой палатки. Навсякъде щъкат въоръжени мъже като мравки в мравуняк.

— Значи и Ектор си има армия?

— Вярваш ли в съвпадения? — попита Стийл сухо.

— Не и в този случай. Колко са войниците му?

— Прекалено много. Всяко извеждане на Лейн ще трябва да бъде изключително тихо. Внимателно, предпазливо и незабележимо.

— Хеликоптерът е прекалено шумен — каза Фароу. — Може да се престорим, че е аварийно кацане, но после ще трябва да си пробиваме път със стрелба. Аероспейшълите не са предвидени за това.

— Ууд и Мърчисън разглеждат възможностите за извеждане по вода. Вие с Джарет можете да се промъкнете през деня, облечени с униформи. Разбира се, ще осигурим покритие от снайперист, но ако се наложи да го използваме…

— … ще се разкрием веднага — довърши Фароу.

Той натисна спирачката, наду клаксона и заобиколи рязко един идиот, който караше с осемдесет километра в час в скоростното платно, защото се бръснеше и си чистеше зъбите с конец.

— Може ли да получим сателитни снимки в реално време? — попита Фароу.

— Ако си съгласен да похарчим хиляди…

— Похарчи ги — прекъсна го Фароу. — Аз плащам. Можеш ли да осигуриш достатъчно висока резолюция за разпознаване?

— Не, освен ако не погледнат нагоре към небето, за да ни помахат.

— Проследяващото устройство на сателитния телефон на Лейн работи ли още?

— Да — отвърна Стийл. — Не се е помръднал.

— Обади ми се, ако това се промени. Нещо друго?

— Резервният ти вариант вече не е никакъв вариант.