Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Wrong Hostage, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 50 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- ganinka (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Елизабет Лоуел. Неподходящ заложник
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-0586-7
История
- — Добавяне
Петдесет и първа глава
Училище „Ол Сейнтс“
Понеделник, 1:32 ч.
Светкавица след светкавица раздираха небето, превръщайки нощта в ослепителна бяла мрежа върху черен фон. Гръмотевиците ги следваха незабавно, неспирни експлозии, които разтърсваха мрака. Дъждът се изливаше, сякаш настъпва краят на света.
— Да! — засмя се на глас Лейн, когато пазачите изтърчаха да се скрият на сухо. — Вали! Накарай онези глупаци да се скрият!
Понеже най-близкият позволен подслон беше в едно друго бунгало на петдесет метра разстояние, сега той нямаше да се притеснява, че някой от пазачите наднича през прозореца и се чуди какво прави Лейн под чаршафа или заключен в банята.
Още няколко секунди момчето се наслаждаваше на бурята, която мокреше лицето му, на дивия й и сладък вкус.
Като вкуса на свободата.
После затвори прозорците, дръпна завесите и занесе компютъра си в банята, където можеше да се скрие и където имаше контакт. Най-малко му се искаше да свърши батерията точно когато е успял да отвори файла.
„Ако успея да пробия защитата му.
Не, когато пробия. Справял съм се и с по-сложни системи за сигурност.“
Но тогава беше по-малък. Не вярваше в смъртта. Мисълта за смъртта и пазачите пречеха на концентрацията му.
Пи Джи Пи всъщност се оказа доста добра програма. Първият примерен ключ, с който си поигра, не го доведе до нищо. Все едно си блъскаше главата в каменна стена. Изключи компютъра, включи го отново и опита пак. И пак. И пак.
Цигареният дим, шегите и закачките от отворените прозорци не му помагаха. Но сега единственото, с което разполагаше, беше свободата на бурята и самият компютър, в чиято компания се чувстваше спокоен.
С него се оправяше добре. Компютърът не му напомняше постоянно, че ще умре в дванайсет и половина на обед.