Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (65)

Шестдесет и четвърта глава

Сан Исидоро

Понеделник, 7:44 ч.

Фароу вдигна предпазителя на пистолета на Грейс и провери цевта. После сложи предпазителя и извади пълнителя. Облите месингови гилзи на дванайсетте патрона блестяха в страничния улей на пълнителя.

— Не трябва да ги държиш така натъпкани — каза той. — Пружината на пълнителя се износва при пълно натоварване. Последните два патрона може да не се заредят правилно.

— Колко патрона са необходими на един добър стрелец?

Той се подсмихна.

— Нали не възразяваш, ако го дам на Харли да го настрои както трябва?

— Не, ако в замяна ми дадеш някой по-малък. Този браунинг е прекалено тежък за мен.

Фароу натисна интеркома в автобуса и повика Харли. Плешивият бодигард се появи от онази част на автобуса, която бе резервирана за Стийл.

— Погледни това. — Фароу му подаде браунинга. — Грейс е държала пълнителя зареден. Трябва й по-малък пистолет.

Харли й хвърли бърз поглед.

— Обучена ли сте да стреляте с този браунинг?

— И то от ФБР — обясни тя. — След като пистолетът трябваше да бъде в къщата, исках да знам как да го използвам.

— Жалко, че повече хора не мислят по този начин — каза Харли. — Може ли да видя ръцете Ви?

Тя вдигна ръце с дланите към него и разперени пръсти.

— Имам нещо точно като за Вас — продължи той. — Ей сега се връщам.

— Какво? — попита Фароу, забелязал изражението на Грейс.

— Просто се изненадах, че ти се съгласи да нося оръжие.

— А аз се изненадах, че позволих на Харли да ти намери нов пистолет.

— Явно продължаваме да се изненадваме един друг.

— Да. — Фароу потърка нежно брадичката й с кокалчетата на ръката си. — Ако… когато… Тед се обади, искам да говориш с него.

— Не съм сигурна, че мога да говоря цивилизовано с него.

— Е, ти не си сигурна. А аз със сигурност няма да мога.

Тя се усмихна леко.

— Какво искаш да му кажа?

— Кажи му, че ако иска компютърния файл, ще трябва да се види лично с Лейн, за да си го получи. Ние ще уговорим времето и мястото и ще му се обадим да му кажем. И го питай на кой номер да го търсиш, в случай че ние не успеем да го разпознаем.

Сателитният телефон в скута на Фароу иззвъня. Той погледна изписания номер и извика през рамо:

— Харли, накарай от комуникационния център да проследят това обаждане. Веднага!

— Чух! — извика глас някъде от вътрешността на автобуса. Фароу включи телефона на говорител и каза на Грейс:

— Предполагам, че е Тед. Ще се опитам да не се намесвам.

Телефонът иззвъня за трети път.

— Дръж го на линия, докато направим проследяването — добави Фароу, натисна бутона за връзка и се облегна назад, подсказвайки й да говори.

— Ало? — каза тя.

— Грейс? — обади се Франклин. — Мислех, че този номер принадлежи на някой си Джо Фароу. Дай да говоря с него.

— Когато се отнася за Лейн, няма значение дали говориш с мен или с него.

Последва мълчание, след това неприятен смях.

— Значи с него си се изчукала, преди да се оженим? — каза Франклин. — Благодари му от мое име, че е оставил своето…

— Вече сме водили този разговор — прекъсна го Грейс. — Не съм ти изневерявала, след като се оженихме, което не може да се каже за теб.

— И това трябва да компенсира всичките години, подкрепата, парите, които щедро изсипвах върху теб?

— В началото печелех доста повече от половината от общите ни доходи. За другото — никога не съм го искала от теб. Не съм искала и всичките ти политически сделки, с които уреди назначението ми за съдия. Това беше твоя идея, не моя. — Тя се подсмихна. — И познай какво? Вече няма да можеш да се възползваш от статута ми на съдия. Оттеглих се от поста.

— Какво?

Фароу искаше да зададе същия въпрос.

— Оттеглих се, напуснах, подадох оставка, адиос мучачос, край. Пуснах оставката си по факса до председателя на съда преди един час.

Тя хвърли поглед към Фароу да види как той приема новината. Имаше вид на човек, получил юмрук в корема. Грейс си помисли, че сигурно ще мине известно време, преди той отново да й позволи да се изгуби от погледа му — особено за да отиде до тоалетната, която беше точно до факса.

— Защото спряха назначението ти в Апелативния съд ли? — попита Франклин бързо. — Това беше временно забавяне…

— Не — прекъсна го тя. — Задържането на Лейн за заложник ми припомни кое е важно и кое не струва. Да си съдия, защото някой корумпиран политик е дърпал конци зад кулисите, не си струва.

— Осъзнай се — каза Франклин. — Всичко в живота е политика, чак до последния криминален случай. Новият директор на ФБР е от партията на динозаврите. Той не приема никакви напътствия от Белия дом. Но скоро и той ще подвие опашка. Повярвай ми. Тогава цялата тази каша ще се изчисти. Дори мексиканците ще подпишат споразумението, което оформяме със Стърджис.

— Мексиканците? — попита Грейс. — Имаш предвид Карлос Калдерон и Ектор Ривас Осуна?

Франклин се засмя.

— Говоря за Мексико Сити, Грейси, момичето ми, за най-високо правителствено ниво. Не могат да си позволят да се извади на показ пред света мръсното бельо на един от най-влиятелните банкери в страната им. Карлос има много силно влияние в Мексико Сити и почти толкова силно във Вашингтон.

— Във Вашингтон? Какво означава това?

— Бившият сенатор Бен Карсън — ето какво означава. Причината да не се кандидатира отново за Сената беше, че предпочете да стане регистриран лобист на „Групо Калдерон“. Плащат му по около един милион годишно. Той се грижи чудесно за бизнеса на Калдерон.

— Ами Ектор? — попита Грейс. — Той е човекът, опрял дулото в главата на Лейн.

— Ектор Ривас Осуна? Това вече е лоша новина. Той си е чист пасив. Някой от неговите хора ще го очисти.

— Това преди или след като той екзекутира Лейн ще стане? — попита Грейс язвително.

Фароу примигна. Гласът й можеше да разяде кожата на слон.

— Не изпадай в истерии, Грейси, момичето ми — каза Франклин. — Ектор няма да убие момчето. Ще се отрази лошо на бизнеса му. А Хайме е бизнесмен.

Грейс погледна Фароу и посочи телефона. Беше силно пребледняла и пръстите й бяха стиснати до побеляване.

Фароу поклати глава и изрече беззвучно:

— Още не.

— Хайме може да е бизнесмен — каза тя, — но Ектор е този, който издава заповедите. А той е напълно способен да убие Лейн само защото ти си го ядосал. Ектор реагира нерационално, пуши крек и е най-могъщият човек в Тихуана.

— Все едно ми казваш, че е най-голямото лайно в помийната яма — каза Франклин. — Той не е нищо.

— Кралят на помийната яма държи в ръцете си сина ни. Ектор е човек, който държи на семейството. Той не може да си представи баща, който няма да премести небето и земята, за да спаси сина си.

Звукът от подрънкване на ледчета в чаша отекна отчетливо по говорителя. После се чу как Франклин преглъща веднъж и още веднъж. След това ледените кубчета отново затанцуваха в кристалната чаша. Той отпи, засмука кубче лед, изплю го обратно в чашата и въздъхна. Накрая каза:

— Адски съжалявам, че Лейн е забъркан във всичко това. Той е добро момче, но дори и да беше мой син, пак не можех да му помогна. Може би истинският му баща може да направи нещо. Стори ми се достатъчно гаден за целта.

Грейс опита да каже нещо. От устата й не излезе звук.

„Той е добро момче, но дори и да беше мой син, пак не можех да му помогна.“

Фароу се наведе напред към слушалката.

— А ти си най-жалкото същество, което съм виждал.

Франклин прозвуча, сякаш се задави. Той се закашля, задъха и заломоти:

— Фароу? През цялото време ли слушаш?

— Питаш ме дали слушам как един страхливец отписва едно момче? Да, чух всяка дума.

— И очакваш да се извинявам заради истината? Спести си приказките, тъпако.

— Извиненията на един страхливец са безсмислени. С твоите не мога да си избърша и задника.

— Слушай, ти… — започна Франклин разгорещено.

— Млъкни! — спря го Фароу с убийствен глас.

Мълчание.

— Сега слушай внимателно, все едно жалкият ти живот зависи точно от това, защото наистина зависи. Имам файла, който си скрил в компютъра на Лейн. Момчето си го бива. Спести на ФБР усилията да го отвори, въпреки криптирането. Сам се справи с това.

Ахването на Франклин се чу съвсем ясно.

— Лъжеш.

— Сметки във „Вануату“ и Шпарбухен във Виена.

Мълчание.

Трудно преглъщане.

Шепот:

— По дяволите!

— Ако не можем да сключим сделка с теб — каза Фароу, — файлът ще отиде право при федералните и ние ще приберем десет процента премия за това, че сме открили изпрани наркодолари.

— Това е моят файл!

— Мислиш ли, че на федералните им пука? Щом им го дадем, ти няма да си им нужен. Докато се усетиш — и вече ще си в пандиза, някой здравеняк ще ти вика „сладурче“ и ще използва дебелия ти задник за боксова круша.

Мълчание.

Шумно преглъщане.

Потракване на кубчета лед.

Бълбукане на течност.

— Докато се напиваш — каза му Грейс хапливо, — си помисли за това. Ако не си върнем Лейн жив и здрав, ще кажа на Ектор Ривас Осуна, че водиш преговори с федералните.

Фароу се усмихна.

— Добра идея, amada. Така Тед няма да се притеснява от педалите в затвора. Ектор има достатъчно снайперисти. Ако аз не стигна първи до Тед, те със сигурност ще успеят. И в двата случая Тед е мъртъв.

Пак преглъщане.

Пак тракане на лед.

— Остави за малко пиенето — каза Грейс студено. — И се вземи в ръце.

— Да ти го начукам — каза Франклин.

— Вече не можеш — увери го Фароу.

Настана тишина.

— Добре, добре — каза Франклин. — Не беше лошо, но свърши. Какво искате от мен?

— Имай готовност да потеглиш на юг веднага, щом ти дадем знак — обясни Фароу.

— А, не. В никакъв случай. Ще ви сътруднича, но няма да ходя в Мексико.

— Ще правиш каквото ти кажем — настоя Фароу. — Ако имаме късмет, всички ще си останем на американска земя.

— Ами ФБР? — попита Франклин разтревожено.

— Дръж ги на линия още няколко часа.

— Но…

— Направи го или си мъртъв — заяви Фароу безмилостно. — Изборът е твой.

— Аз… ъъъ… добре. Ще го направя.