Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (69)

Шестдесет и осма глава

Над Тихуана

Понеделник, 9:33 ч.

Хеликоптерът се появи от север и обиколи източния край на Тихуана като американски граничен патрул, леко отклонил се от курса си. Пилотът правеше бавни орбити над хълмовете с бедняшките квартали в района на Колониа Либертад.

Галиндо седеше на предната седалка до пилота и гледаше леко замаян от въртенето. Фароу надничаше през рамото му, ориентираше го кое къде се намира, а Магон превеждаше. Галиндо никога не беше летял на нищо, камо ли на изпълняващ акробатични номера хеликоптер. Трудно се оправяше с перспективата.

Накрая забеляза едно задръстено кръстовище на магистралата.

— Там, помня — каза той по интеркома на развален испански. — Пътували по това, когато водели нас в склад.

Пред тях се виждаха светлините на летището на Тихуана, което изглеждаше помръкнало под мъглата от изгорели газове, нагорещен и влажен въздух, причинен от вилнеещата над океана буря. След летището се намираше оградената с тел разорана гранична линия.

Фароу докосна пилота по рамото и му посочи индустриалните сгради зад оградата на летището.

— Значи трябва да е там, нали? — попита Фароу на испански.

Галиндо кимна бързо.

— Да, да. Помня шума. Големи самолети разтърсват земята, а ние копаем дълбоко.

— Хайде да огледаме онези сгради отблизо — предложи Фароу. — Може да си спомниш формата на някоя врата или прозорец, или нещо такова.

— Това е ограничено въздушно пространство — каза пилотът на английски по интеркома. — Освен ако не искате да се сдъвчем с мексиканските военновъздушни сили, не можем да отидем по-близо.

— Май виждам, че един от индикаторите ти свети червено — каза Фароу.

Пилотът погледна индикаторите за състоянието на вертолета. Всички бяха зелени. Той наведе глава и изгледа Фароу над авиаторските си слънчеви очила. После сви рамене.

— Добре. Защо не. Хеликоптерът не е мой.

Той натисна някакви бутони на радиостанцията и се свърза с въздушната кула.

Докато пилотът спореше с авиодиспечера по въпроса колко наложително е извънредното кацане, Галиндо се взираше в земята, опитвайки да види знак, по който да разпознае сградата, където бе скрит входът на тунела.

— Вижте — каза пилотът на авиодиспечера, — имам един индикатор, който светва в червено всеки път, когато се издигна над двайсет метра. Не знам дали ще мога да стигна до другата страна на границата. Мога да обявя авария във въздуха, да кацна и после да прекараме следобеда, занимавайки се с бумащина, или може да ми разрешите да прелетя по права линия, за да стигна по-бързо до Браун Фийлд.

След като диспечерът извика някакъв старши инспектор, пилотът получи разрешение да прелети напряко към границата.

— Снижавам се — каза пилотът по интеркома. — Гледайте внимателно. Тази карта може да бъде изиграна само веднъж.

Хеликоптерът прелетя над полето, после се снижи на около десет метра над пистата, която водеше към зоната на хангарите.

— Намали скоростта, за да може Галиндо да огледа добре — каза Фароу. — Трябва да е от тази страна на летището, някъде близо до оградата на границата.

Пилотът намали скоростта.

Магон заговори забързано към миньора, който продължаваше да поклаща глава и да се взира разтревожено в хангарите и индустриалните постройки. После Галиндо заговори бързо на креолски и посочи един от складовете.

— Този е — преведе Магон. — Позна го по надписа на покрива.

Хеликоптерът прелетя бавно над металния хангар, пред който бяха паркирани четири скъпи реактивни самолета с по два двигателя. Ако се съдеше по вида му, част от хангара се използваше и за склад.

Фароу прочете надписа на покрива.

— „Аеронаутико Групо Калдерон“. Направо съм шокиран. Абсолютно шокиран. Кой би си помислил?

Пилотът се изхили.

— Той сигурен ли е? — попита Фароу.

— Карали са ги с бусове с пердета на прозорците — преведе Магон, — но си спомня, че е виждал това име отстрани на бусовете.

— Явно си пада по рекламата — каза Фароу. — Ето как са се отървали от мръсотията. — Той посочи фалшивите хълмове и издигнатия пейзаж около склада.

Магон мълчеше. Мълча прекалено дълго.

— Не си знаел за отвратителния съюз между наркотърговията и „Групо Калдерон“? — попита Фароу.

— Знаех, че има някаква връзка — каза Магон. Гласът му беше станал дрезгав от отвращение. — Но не мислех, че връзката е толкова тясна.

— Толкова е тясна, че знам кой командва и кой изпълнява. Питай Галиндо за входа от тази страна.

— Входът за тунела е отзад, вляво, в един голям килер — обясни Магон.

— А другият край на тунела?

Не се наложи Магон да преведе въпроса. Миньорът вече сочеше друг метален хангар на половин километър разстояние, от другата страна на границата.

— Навярно е онази сграда — преведе Магон. — Може да ви каже посоките и разстоянията по памет. Трябвало е да стигнат много точно до мястото, където се излиза от другата страна.

Фароу докосна пилота по рамото и му показа вдигнат палец.

— Прибираме се.

Магон продължаваше да превежда:

— Другият вход е в тоалетната в офиса на мениджъра в онази сграда. Галиндо е отговарял за изчисленията. Допуснал само един метър отклонение за разстояние от над шестстотин метра.

Фароу повдигна вежди.

— Значи може отново да намери и двата входа?

Галиндо кимна нетърпеливо. Той разбираше испански много повече, отколкото го говореше.

Фароу се обади на Стийл, за да му съобщи новината. Никой не вдигна. Намръщи се и набра отново. Пак никой.

Хеликоптерът увеличи скоростта си, после се задържа на височината под радарите веднага щом теренът го позволи. Скоро чуха плисъка на вълните под себе си. Съвсем наблизо. Пилотът зави, навлезе отново в американското въздушно пространство и кацна на пясъчния паркинг на север от Импириъл Бийч.

Фароу започна да ругае тихо веднага, щом забеляза новопоявилите се коли през пелената от пясък, завихряна от перката на хеликоптера. Замисли се дали да не задържи всички в хеликоптера и веднага да излетят отново.

Отказа се.

Нямаше време да бягат, нямаше къде да се скрият.

— Всички да слизат — каза той.

Галиндо и отец Магон слязоха със залитане, криейки очите си от пясъка.

— Това беше — каза пилотът, когато Фароу скачаше. — Един път ми се размина с този номер. Но ако опитате отново, нищо чудно да ви чакат два-три F-14 от Мирамар, които да ви свалят.

— Хиляди мексикански селяни минават границата всеки ден.

— Да, но не с хеликоптери.

Фароу затръшна вратата на кабината.

Хеликоптерът веднага се издигна над пясъка, само толкова, че да се върне обратно над морето, но под радарите. Пясъчната буря от перката му едва бе започнала да стихва, когато един черен събърбън се приближи бързо. От него изскочиха двама мъже в бронирани жилетки с надпис ФБР.

Нищо чудно, че Стийл не вдигаше телефона.