Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (6)

Пета глава

Училище „Ол Сейнтс“

Събота, 12:25 ч.

Мъжът до Ектор беше по-млад и по-изтънчен вариант на грубоватия престъпен бос. Носеше копринена риза, италиански панталон и мокасини за хиляда долара, обути на бос крак. Кожата му беше по-светла, косата му — грижливо фризирана, тялото — не толкова обрулено. Очите му се криеха зад авиаторски слънчеви очила.

Но семейната прилика бе отчетлива, чак до тесния ханш и наперената походка. Баща и син, може би, или чичо и племенник.

— Кой е по-младият? — попита Грейс тихо.

— Хайме Ривас Монтемайор — отвърна Калдерон почти беззвучно. — Наследникът на клана Ривас Осуна. Много жестоки. Много опасни.

Грейс не отговори, но сега разбра защо федералният полицай така припряно бе скрил служебната си значка. Той и приятелчетата му играеха по свирката или на Калдерон, или на най-корумпирания престъпен бос в Мексико. Съдейки по нервността на Калдерон, Грейс предположи, че Ектор Ривас Осуна контролира ситуацията.

Ектор спря на почтително разстояние и сведе глава в официален поклон.

— Ваша Чест.

Имаше съвсем слаба нотка на подигравка в тона му. Грейс кимна в отговор, без да отваря уста. Ектор попита Калдерон:

— Каза ли й за сина й?

Английският на Ектор бе близък до испанския, креолския на граничните райони, нешлифован, но вършещ работа. Докато говореше, той наблюдаваше банкера със здравото си око, наклонил глава по начин, който повдигаше клепача на сляпото му око. Личеше, че е бил ранен в окото — белегът изпъкваше в неравна линия чак до гъстата му коса. Повечето мъже биха носили превръзка, за да скрият безжизненото око.

Ектор не бе като повечето мъже.

— Не напълно, Carnicero — отвърна Калдерон. — Реших, че подробностите ще прозвучат най-убедително, изречени от теб.

Carnicero. Касапино.

Грейс се изненада, че Калдерон използва този прякор в лицето на Ектор. Тя погледна изпод мигли към племенника, който наблюдаваше чичо си с отвратено изражение. Ектор или не го забелязваше, или не му пукаше.

Той отново погледна Грейс, обходи тялото й с поглед като мексиканския митничар на границата, но изражението му бе по-сложно за разгадаване. Някои типични мексиканци се възхищаваха от жени с власт, стига властта да не се простира на юг от реката Тиа Хуана. Очевидно Ектор бе един от тях.

Грейс не знаеше дали това е добре или зле.

— Чух, че си много важна жена, съдия — каза й той. — Това означава, че си умна, така че ме извини, ако говоря простичко. Аз съм прост човек. Познаваш ли ме?

Грейс кимна.

— Добре. Тихуана е моят свят — продължи той спокойно. — Аз диктувам законите тук. Аз ги прилагам. Ясно?

Тя отново кимна.

— Съпругът ти ми открадна пари. Много пари.

Очите на Грейс се разшириха, а стомахът й се присви.

— Ако не ми върне парите — каза Ектор, — ще убия момчето, неговия син. Съвсем просто е.

Горчилка се надигна в гърлото й. Тя я преглътна.

Ектор се изправи от леко приведената си поза и опъна схванатите мускули на гърба си.

Грейс си спомни, че е чела някаква история как той бил тежко ранен при престрелка по улиците на Тихуана. Въпреки това Ектор излъчваше примитивна физическа сила, онази сурова харизматичност, притежавана от някои престъпни босове. Много малко мъже като Ектор бяха минавали през нейната съдебна зала, мъже, чийто живот бе изпълнен с насилие и които често намираха смъртта си по този начин.

Но това никога не ставаше достатъчно бързо, за да не страдат невинни хора.

Ектор се обърна и посочи с ръка игрището, където мачът продължаваше.

— Видя ли?

Грейс не можеше да разчита на гласа си, така че просто кимна. Чувстваше се като кукла на конци.

— Поразтърсиха малко момчето — продължи Ектор. — Като предупреждение, за да разбереш.

Стомахът й се сви още по-силно и на гърлото й заседна буца. Не можеше да отговори, дори и животът й да зависеше от това.

Не че имаше значение.

— Големият мъжага, онзи, дето блъсна Лейн? Той мой племенник. Обича причинява болка. — Ектор се усмихна и показа едрите си бели зъби и няколко златни, посочвайки Хайме Ривас. — Този тук смята, ако ударим сина ти по-силно, ще разбираш по-добре. — Усмивката на Ектор се промени, стана опасна. — Хайме не щастлив. Той мен убедил за тази банка с Калдерон и Франклин. Хайме иска убие момчето, но аз искам само мои пари. Ясно?

Грейс се обърна към Карлос Калдерон, който беше застанал с гръб към тях, демонстрирайки, че не е част от всичко това.

— Да — отвърна тя.

— Добре. Два дни.

— Два дни? За кое?

— За да намериш мошеника, който твой съпруг.

— Невъзможно!

— Така мисля. — Ектор сви рамене. — Смъртта на син много тъжно нещо. Много тъжно.

Грейс не вярваше на ушите си. Но не можеше да си позволи да не повярва.

„Това не е истина.“

Но беше.

— Една молба, моля Ви. — Тя заговори бързо, тихо и с твърдост, която идваше от дълбоката й увереност, че по-скоро ще умре, отколкото да позволи на този касапин да убие сина й. Ако това означаваше да моли за услуга един от най-бруталните мъже на земята, тя щеше да моли. — Трябва да имам възможност да идвам в училището и да виждам Лейн по всяко време. Несъмнено разбирате защо.

— Несъмнено — усмихна се Ектор. — Една майка трябва да вижда сина си. Но днес за няколко минути само. Несъмнено разбираш защо.

Грейс не пропусна подигравката в последните му думи.

„Въпрос на власт. Той ми показва, че ще получа това, което искам, единствено по негово благоволение.

Касапинът.

Как се случи всичко това?“

— Да, разбирам.

Изражението на Хайме бе пълно с презрение както към чичо му, така и към всяко друго нещо на света. Особено към Лейн Франклин, американското синче на крадливия американец.

— Благодаря — кимна Грейс, опитвайки да потуши страха си.

— Не бъди тъжна — каза Ектор и й се усмихна почти приятелски. — Отдавна научих винаги да предлага избор. Сребро или олово. Умните хора, те избират сребро.

Грейс си пое тайно дъх и се закле, че няма да покаже никаква слабост.

— Разбирате ли, че ние с Тед сме разведени? Аз не го контролирах и когато бяхме съпрузи. А какъв шанс имам сега?

— Моите хора казват имаш власт. Използвай я, за да изпълниш желанието ми.

— Власт? Надали. Ако наистина имах власт, вие щяхте да се тревожите, че мога да обърна моята предполагаема власт срещу вас.

Ектор се засмя.

— Издирват ме в Ел Норте и в Мексико за убийства и куп други престъпления. Да, много страх мен от закон. — Той се засмя още по-силно. — Ти умна, ще работиш за мен.

Грейс кимна, като се надяваше, че страхът й не си личи. И омразата й.

— Това остава между нас — предупреди Ектор — или ще убия момчето. Ясно?

— Напълно ясно.

Ектор се извърна.

— Съпругът ми знаеше ли, че това ще се случи? — попита тя.

Ектор замълча и наклони глава за кратко, докато обмисляше въпроса. После й отговори с комбинацията от уважение и присмех, която бе уникално негова:

— Ще кажа истината, цялата истина и само истината. Това ли искаш, госпожо съдия?

Тя кимна.

— Франклин знае — отвърна Ектор простичко. — Част от наша сделка беше момчето да е в Мексико.

Грейс не успя да скрие гнева си. Дори не опита.

— Лейн знае ли, че е заложник?

Ектор се намръщи и поклати глава.

— Аз не плаша деца. Два дни, сеньора.

Грейс понечи да иска още време. Един поглед на зловещото око на Ектор я накара да си спести думите. Дрехите му може и да бяха чисти и изгладени, но мъртвото му око бе като поглед към ада.

— Да — усмихна се Ектор. — Ти умна жена. Довиждане.

Мафиотът се обърна и тръгна, а племенникът му с киселото изражение го последва.

Веднага щом те се отдалечиха достатъчно, за да не чуват, Грейс се обърна към Калдерон. Погледна го така, сякаш го вижда за първи път.

— Твоят син учи ли в това училище?

Калдерон кимна.

— И него ли си оставил за заложник? — попита тя невярващо.

Калдерон я погледна безизразно, после поклати глава.

— Не беше необходимо. Не и на юг от границата. В „Ол Сейнтс“ той е уязвим, колкото и на улицата пред къщата ни. Освен това моят син и аз не сме заплашени. Ектор знае, че съм вложил много мои средства в проекта, парите от който Тед открадна.

— За колко пари става дума?

Калдерон се поколеба, после сви рамене.

— Само моята инвестиция беше пет милиона.

— А на Ектор?

— Поне десет пъти повече. Може и двайсет пъти повече. — Калдерон поклати глава. — Хайме не ми каза цялата сума, но се опитваше да я продаде на политици и наркотрафиканти и от двете полукълба.

Грейс направи изчисленията и почувства, че ще повърне.

„Петдесет до сто милиона долара.“

Съдията изсвири продължително със свирката си, а в гърлото на Грейс напираше писък.

Лейн се отдели от своя отбор, който ликуваше от победата, и побягна към нея.

Калдерон погледна часовника си.

— Съжалявам, но… — Той сви рамене.

— Само няколко минути. — Грейс си пое дълбоко дъх и се усмихна широко. — Копеле!

Калдерон се дръпна настрана, когато Лейн дотича, прегърна Грейс силно и я вдигна във въздуха. Беше по-висок от нея. По-силен.

Лешниково зелените очи и широката му усмивка бяха същите като на Джо Фароу.

„Кога Лейн порасна толкова?

Кога мина времето?

Как ще го измъкна от този ад?“

— Дадохме им да разберат — каза Лейн с плътен глас, който също беше ехо от миналото й. — Видя ли?

— Видях как те събориха — каза тя и прекара длани по потната му глава и раменете. Мускулите на ръцете му я изненадаха. „Сигурно вдига тежести, когато не учи.“ — Добре ли си?

— Обикновено сблъскване.

Думите на Ектор отекнаха в главата й и по гърба й полазиха ледени тръпки.

— Треньорът, отец Рафаел, ми каза, че можеш да останеш само няколко минути — каза Лейн. — Трябвало да бързаш обратно по някаква причина. Заради татко ли?

— Така ли ти каза отец Рафаел? — попита Грейс предпазливо.

Лейн отметна потната си кестенява коса от челото с жест, който също й напомни миналото.

„Джо не би използвал Лейн като жив залог.

Бях с Джо само няколко дни, но го познавам достатъчно, за да съм сигурна в това.“

Искаше да обвини Тед, че заради неописуемия си егоизъм не беше успял да види чудесното момче, израснало точно под носа му, което го наричаше татко. Но всъщност тя беше виновна. Бе прекалено заета със собствената си кариера и бе позволила бракът й да се разпадне.

Не че Тед имаше особено желание да оправи нещата помежду им. Харесваха му успехите й, властта й. Харесваше му, че тя няма време да забележи, че той никога не си е у дома.

„Дяволите да те вземат, Тед. Дори и да съм заслужила това, Лейн не е. Той е единственият невинен в тази каша, която наричаме свой живот.“

— Къде е татко? — попита Лейн.

Грейс протегна ръка и приглади косата му, за да види очите му по-добре.

— Пътува — отвърна тя. — Защо?

Лейн извърна глава — не искаше майка му да види разочарованието му. Знаеше, че не трябва да е изненадан. Винаги когато се нуждаеше от баща си, той беше някъде другаде. Лейн искаше веднъж, само веднъж баща му да се гордее с него, да е при него, когато синът му има нужда от него.

Сякаш това ще стане някога.

— Не е нещо важно — отвърна Лейн и се усмихна на майка си. — Питаше ме нещо за компютъра и сега мога да му отговоря. Сигурно е много зает.

Грейс сподави горчивия си смях.

За момент и двамата се умълчаха, чуваха се само далечните гласове, докато тълпата край игрището се разпръсваше.

— Мамо, искам да се прибера вкъщи с теб — каза Лейн направо.

— И аз искам това. — Грейс прегърна сина си, за да не види очите й. Не искаше той да разбере колко е уплашена. — Но в Мексико командват мъжете.

— И?

— „Ол Сейнтс“ няма да те пуснат да си тръгнеш с никого, освен с Тед. А Тед… — Тя се насили да спре сълзите и риданията, които напираха в гърлото й. Внимателно пусна сина си и направи крачка назад. — Не знам къде е. Съжалявам, Лейн. Наистина съжалявам.

Той се измъчваше от сенките в очите на майка си, от напрегнатата линия на устата й, от гласа й, станал дрезгав от сълзи.

— Хей, няма нищо. Когато татко се появи, просто му кажи, че…

— Ваша Чест — прекъсна ги тихо Калдерон.

— Знам — изръмжа тя. — Знам!

Калдерон изчака.

Тя прегърна силно сина си.

— Обичам те, Лейн.

Синът й обви ръце около нея.

— И аз те обичам.

— Помни го.

— И ти. — Той я пусна и се дръпна назад, за да я огледа внимателно. — Добре ли си?

Широката усмивка на Грейс грейна и скри сълзите в очите й.

— Работя по въпроса.