Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (55)

Петдесет и четвърта глава

Браун Фийлд

Понеделник, 2:30 ч.

Грейс и Стийл седяха във вградената в буса трапезария. Срещу тях Фароу и Кинтана обсъждаха нещо, надвесени над карта на Баха Калифорния дел Норте, за да се ориентира журналистът за местоположението на „Ол Сейнтс“.

Зад тях тримата агенти проверяваха оръжията и амунициите, настройваха мобилните си телефони и пейджъри, оглеждаха изваденото оборудване. Движенията им бяха пестеливи, бързи и непринудени. Промъкваха се в тясното пространство между количката на Стийл и шкафовете с обичайната грация на хора в добра физическа форма. Всеки път, когато минаваха, поглеждаха картата и отбелязваха всичко ново, добавено от Кинтана или Фароу.

Грейс ставаше все по-нервна. Всички обсъждаха прекалено подробно това, което единодушно бе най-опасният вариант.

Прилагането на брутална сила.

Тя постави ръка върху картата. И двамата мъже вдигнаха поглед.

— Знам, че трябва да си мълча и да ви оставя да си вършите работата, но не мога. Трябва да се уверя, че не сме пропуснали някакъв друг начин за освобождаването на Лейн.

Фароу постави длан върху ръката й и сплете пръсти с нейните.

— Кой възможен аспект мислиш, че пропускаме?

— Политиката.

— Чия?

— Започни с Ектор — каза тя и погледна Кинтана.

— Ектор пуши толкова крек, че е напълно непредвидим — изтъкна Фароу.

Кинтана повдигна слабите си рамене с елегантно движение.

— Може би пуши прекалено много и скоро ще умре.

— Някой друг ще заеме мястото му — каза Фароу.

— Това е проклятието на американския пазар на наркотици, подхранващ политическата корупция в Мексико — обобщи Кинтана.

— Не мога да си представя Ектор да се кандидатира за президент — възрази Грейс. — А аз говоря точно за такава политика.

— Много малко трафиканти се интересуват от политика — обясни Кинтана, — освен когато трябва да разберат кого да купят, за да бъдат оставени на мира. Трафикантите не се интересуват от някой началник на социална служба или регионален инспектор по образованието. Интересуват се единствено от полицията. Щом контролират полицията, значи са в безопасност.

— Не забравяйте хората, които назначават тези, които ръководят полицията — вметна Стойл.

Кинтана въздъхна. Имаше вид на човек, който се нуждае от цигара.

— Важните назначения се правят в Мексико Сити. Затова хора като Ектор Ривас притежават реактивни самолети, които летят всяка седмица до столицата на държавата, за да пренесат милионите американски долари, предназначени за корумпираните шефове там. Имаше време, когато цялата държавна власт се беше пристрастила към тези ежеседмични плащания, както Ектор е пристрастен към кокаина. Точно така един президент свърши в изгнание, а брат му — в затвора.

— Но сега е по-добре, нали? — попита Грейс.

Кинтана се поколеба.

— На най-високите нива е по-добре или поне е по-дискретно. Но корумпираната връзка между трафикантите и правоохранителните органи си остава същата. Ектор Ривас е шефът. Четирима от племенниците му участват в ежедневните разплащания и даването на подкупи. Ангажирани са и още няколко роднини.

— А собствените деца на Ектор? — попита Грейс. — Той всъщност има ли деца?

— Да. Това не е широко известно, но те са в Съединените щати с майка си. Той много ги обича. Знаем, че ги посещава често, но не знаем как. Никой не го е виждал да пресича границата.

— Те живеят в САЩ, за да не могат да бъдат взети за заложници — каза Грейс с горчивина.

— Това е начин на живот — допълни Кинтана.

— Така трябва да е — продължи тя. — Карлос Калдерон се държеше, сякаш няма значение, че синът му учи в „Ол Сейнтс“.

— О, има значение. Има значение и още как. — Кинтана нацупи устни. — Представете си наркодоларите като река. Реката тече към пустинята и изчезва в земята. Но там долу, под повърхността, тя продължава да си тече, разбирате ли? Множество подземни реки.

Грейс кимна.

— После, на хиляди километри разстояние, водата отново излиза на повърхността. Карлос Калдерон е там, където доларите се появяват повторно. Той не е трафикант, той е посредник, една от основните връзки между трафикантите и политиците. Това е политиката.

— Можем ли да докажем нещо? — попита Грейс.

Фароу поклати глава.

— Нямаме време да събираме доказателства, които ще издържат в съда.

— Но имаме време да планираме атака, при която Лейн може да бъде застрелян?

— Само планираме какво ще правим при неблагоприятно развитие на обстоятелствата — обясни Фароу. Той пусна ръката й, облегна се назад на стола и уморено разтърка лицето си.

— Не можем ли да използваме като лост политическата необходимост на Карлос да има чист образ в обществото, за да помогне на Лейн? — настоя тя.

Фароу си взе чаша кафе и я изпразни на три глътки.

— Нямаме достатъчно време да убедим никой, който е достатъчно важен.

— Но…

— Твоят бивш мъж се занимава с пране на пари на много високо ниво — каза нетърпеливо Фароу. — Каквото и да казва той за Калдерон, не може да му се вярва. Лейн се опитва да проникне в този файл, който може да се окаже доказателство за съучастничеството на Калдерон. Пътеката на парите. Точно това иска Ектор и го иска толкова силно, че е готов да убива.

Стийл си поигра с ръчката на количката си и се доближи до една чаша с кафе.

— Защо Тед Франклин е записал такава информация в компютъра на един тийнейджър?

— Защото не е имал доверие на собствените си счетоводители — обясни Фароу. — Но е имал нужда да запише някъде паричните преводи, пароли, сметки и банките, в които са отивали. Всичките стотици и хиляди подробности, свързани с прането на огромни суми пари.

— Къде се очаква парите да излязат на повърхността? — попита Стийл.

— Ще се появят като фондове, купуващи банката, която Тед е препоръчал на Карлос, който я е препоръчал на Хайме, който пък е убедил чичо си да купи собствената си лична пералня — обясни Фароу.

Грейс погледна Кинтана.

— Знаете ли нещо, с което да можем да упражним натиск върху Ектор?

— Различно от пушка с рязана цев? — измърмори Фароу.

Кинтана се усмихна доста мрачно и се съсредоточи върху Грейс.

— Не рискувайте живота на сина си, като се опитвате да се разберете цивилизовано с бандата Ривас Осуна. Те убиват, защото могат да си го позволят.

— Послушай го, Грейс — каза Фароу. — Колко убийства, свързани с наркотиците, стават ежегодно в Тихуана? — попита той Кинтана.

— Около петстотин. Те са диваци. С тях не може да се сключи сделка. Човек може да ги спре, само ако ги превъзхожда като ударна сила.

— И преди да ти хрумне да отидеш при сенатора, който е приятел на Тед — каза Фароу на Грейс, — си помисли за това. В края на двайсети век Съединените американски щати разследваха прането на пари в Мексико. Разследващите се представяли за наркотрафиканти и в капана им паднали редица мексикански банкери. Класическа схема на ужилване. Мексиканските банкери били подмамени в Лас Вегас и били арестувани. Искаш ли да познаеш какво се случи?

— Не. Да. Кажи ми.

— До три дни целият мексикански политически елит се обединил като едно цяло. Американските агенти, разследващи наркотрафикантите в Мексико, били заплашени с арестуване или нещо по-лошо. Нашият посланик бил отзован. Американският главен прокурор се извинил публично за възмутителния инцидент.

— Защо? — попита Грейс.

Отговори й Стийл:

— Мексико представи целия случай като атака срещу националната чест. Администрацията във Вашингтон, при всичките й усилия да избегне разстройване на крехката мексиканска финансова система, се примири. Не е нужно човек да бъде гений, за да си представи какво може да направи човек с толкова връзки и власт като Калдерон, ако се почувства заплашен от един американски сенатор.

Грейс погледна Кинтана.

— Ами ако заплашите Калдерон с изобличение?

— Мога да атакувам известен трафикант като Ектор Ривас и да оцелея. В моите репортажи за бандата Ривас Осуна има елемент на показност. Ривас Осуна разбират това и дори се забавляват. — Кинтана се подсмихна. — Но дори бронираната ми кола и десетимата ни бодигардове не могат да гарантират безопасността ми или безопасността на семейството и служителите ми, ако атакувам семейство Калдерон. Съжалявам.

Грейс погледна Стийл.

— Тук, в Мексико, няма ли политици, които биха се съгласили да помогнат?

— Това беше първата ми мисъл — каза Стийл.

— И? — попита тя.

— Отхвърлих я.

— Няма достатъчно време — обясни Фароу. — Няма достатъчно дискретност. Точно затова ти се обърна към „Сейнт Килда“, Грейс.

Стийл кимна.

— Понякога единственият сигурен, бърз начин да се разплете един възел е да се разсече с меч.

— Обаче… — започна Фароу и погледна Кинтана — … знаете ли къде точно се намира семейството на Ектор в САЩ?

— Знам къде е едната му дъщеря.

— Трябва да проучим това — каза тихо Фароу.

За момент не се чуваше никакъв звук, освен бръмченето на дизеловия двигател, който осигуряваше осветлението в автобуса.

— Не — възрази твърдо Грейс. — Джо винаги мисли праволинейно. Няма ли някакъв индиректен начин? Няма ли Ектор Ривас някой враг, който да иска да му отмъсти, някой, който би ни помогнал?

— Ектор е убил всичките си врагове и много от приятелите си — отвърна Кинтана.

— Казвате, че няма нито един човек в Северно Мексико, който да иска Ектор и бандата му да бъдат спрени и който може да ни помогне да направим това? — попита Грейс.

Кинтана се замисли.

— Може би има, да, може би. Асенсио Белтран.

— Белтран? — попита Фароу. — Акулата?

— Познаваш ли го? — попита Кинтана.

— Беше една от основните фигури в контрабандата с марихуана преди шестнайсет години. После изчезна от сцената. Някои казват, че бил убит. Други — че е в затвора.

— Жив е — каза Кинтана. — И живее на единственото място в Тихуана, което Ектор Ривас не контролира. Това е мястото, което никой не контролира. Ла Сиудадита.

Фароу се усмихна странно.

— Малкият град в града. Дяволите да ме вземат.

— Какво е Ла Сиудадита? — попита Стийл.

— Уличното име на федералния затвор „Ла Меса“ в Южна Тихуана.

— Акулата ще ни помогне ли? — попита Фароу.

Кинтана сви рамене.

— Възможно е, но първо трябва да убедите сестра Мод.

— Коя е тя? — попита Грейс.

— Непризнатата светица на „Ла Меса“ — каза Фароу. — Тя ще се съгласи ли да се срещне с мен?

— С нас — поправи го Грейс.

— Не ти трябва да виждаш затвора „Ла Меса“ — каза той твърдо.

— Не сме ли водили този разговор и преди? Какво значи не ти трябва? Сестра Мод може да се почувства по-благосклонна към намеренията ти, ако с теб има и жена.

— Тя е права — обади се Стийл. — Има случаи и места, когато сам мъж не може да свърши работа.

Кинтана предложи:

— Аз ще се обадя на сестра Мод.

Това, което Фароу каза, накара Грейс да примигне.