Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (53)

Петдесет и втора глава

Браун Фийлд

Понеделник, 2:10 ч.

— Така че — каза Стийл в обобщение — за по-малко от четирийсет и осем часа вие успяхте да станете трън в очите и на наркобароните в Тихуана, и на американското правителство. Дори и за теб, Джоузеф, това е впечатляващо постижение. А сега какво?

Сеньор Кинтана скри усмивката си в грижливо оформения мустак и козя брадичка.

— Трябват ни малко мускули на изчакване, но в готовност — каза Фароу.

— Трима оперативни агенти са на борда, без да броим Харли. — Стийл посочи автобуса. — Ууд е по оръжията, бивш тюлен, говори гладко испански. Джарет и Мърчисън са специалисти по комуникациите, също говорят перфектно испански. Мърчисън е и лекар. Дуейн урежда хеликоптер и пилот.

— Проблеми? — попита Фароу.

— Само това, че поиска аероспейшъл.

Ууд се усмихна одобрително.

— Бързи са, няма спор.

Фароу погледна двамата мъже и жената, Мърчисън. Бяха спокойни, но готови за действие, хора, свикнали да ги изпращат на странни места в странни часове, за да вършат неща, които невинаги бяха законни. И да ги вършат, без да вдигат шум.

— Добре — кимна Фароу на тримата. — Вие отидете с хеликоптера до „Ол Сейнтс“ при изгрев-слънце. Каквото и да ви кажа, каквито и снимки и уебсайтове да разгледате, няма нищо по-добро от личния оглед на място.

И тримата кимнаха.

— Удоволствие е да се работи с човек, който разбира това — каза Ууд.

— Научих го по трудния начин — каза Фароу сухо.

— Поне си го научил — каза Мърчисън. — Аз затова минах към частния сектор. Някои шефове така и не проумяха тази истина.

Грейс погледна жената и си каза, че Мърчисън не флиртува с Фароу — което беше истина. После Грейс си каза, че това не я интересува — което не беше истина.

„Може би все пак се нуждая от тези хапчета за събуждане. Постоянно забравям защо искам да държа Фароу на една ръка разстояние.

Дали?“

Фароу се обърна към Стийл и отговори на въпроса, който шефът му не беше задал.

— Искам аероспейшъл не само заради високата скорост. Американската крайбрежна охрана ги използва за спасителни операции. Мексиканците може да не започнат да стрелят веднага по нас, ако си мислят, че така ще предизвикат началото на Трета световна война.

— Значи си решил, че ударната сила е най-добрият вариант? — попита Стийл.

Грейс замръзна неподвижна. Беше научила достатъчно за „Сейнт Килда“, за да знае, че прилагането на сила е последният и най-нежелан вариант в ситуации със заложници.

— Надявам се, че не — каза Фароу, — но ще съм глупак, ако не съм подготвен.

— Представи ми в общи линии вариантите — поиска Стийл.

Фароу погледна Грейс. Стийл веднага й предложи:

— Госпожо съдия, трябва да си починете. Харли ще ви покаже къде да дремнете малко.

Тя дълго се взира във Фароу. После поклати глава.

— Ако се наложи, ще взема от лекарствата на Стийл.

— Колкото повече ти казвам, толкова по-уязвима ще станеш, когато всичко това свърши.

— Ами ти?

— Аз съм свикнал. А ти ми трябваш силна. Довери ми се.

— Последния път, когато го направих, ти ми каза да се разкарам от живота ти.

— Ако сега нещата се объркат, събуждащите лекарства няма да спасят работата ти — каза Фароу направо. — Само неведението ще ти е от полза.

— Неведение? — Грейс се засмя. — Аз съм съучастничка във взривяване на бомба в Енсенада. Видях как убиват един мъж в банката за броене на пари на Ектор Ривас. Излъгах многократно и с удоволствие представители на американска правозащитна служба. Сега коя точно част от значението на „неведение“ може да се приложи за мен?

— Добре. Разбрах идеята. Но нещата ще загрубеят — предупреди я Фароу. — Не искам това да стане пред очите ти.

— Твърде късно е. — Тя свали ниските си обувки. На приглушеното осветление в колата се видяха черни петна по златистокафявата й кожа. — Кръвта на убития мъж още е по краката ми.

Харли веднага стана, отиде до мивката, върна се с мокра кърпа и коленичи до Грейс.

— Благодаря, но това няма да промени нищо — каза му тя. После погледна Фароу. — Нали?

Фароу отвори уста, затвори я и плъзна палец по скулата й.

— Съжалявам.

Тя извърна глава и докосна с устни палеца му.

— Защо? Не си виновен ти.

Стийл ги гледаше с присвити очи и безизразно лице.

Грейс се обърна към него.

— Напразно сте дошли чак тук, господин Стийл. Двамата с Джо няма да се избием един друг. — „Засега. А утре? Е, като дойде утре, ще му мислим.“ — Освен това е прекалено късно да ни разделяте. Ако се нуждаете от Джо, значи се нуждаете и от мен. Ако нарушаваме правилата, като сме заедно, просто ще трябва да ни приемете като изключение, става ли?

Стийл кимна недоловимо.

И почти се усмихна.

Изражението върху лицето му накара Джо да се зачуди какво е пропуснал.