Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (79)

Седемдесет и осма глава

Отей Меса

Понеделник по обед

Дъждът се изливаше на талази, отделяни само от поривите на вятъра. Чистачките на колата се блъскаха като пулсиращо в трескав ритъм сърце.

„Не — помисли си Грейс, — на чистачките не им пука. Те са машини, които си вършат работата.

Моето сърце бие в трескав ритъм.“

Тя плуваше в сивкавия пейзаж, осеян с приглушените лампи, които се опитваха да пробият сумрака на бурята.

Франклин мълчаливо седеше на задната седалка.

Фароу караше мерцедеса бавно по хлъзгавите улици, от двете страни на които имаше четвъртити складове без прозорци, използвани за внос и износ, паркинги за употребявани автомобили, заобиколени от провиснала телена ограда, завършваща отгоре с бодлива тел. Дори и да имаше работещи хора наоколо, всички се бяха скрили от бурята някъде на сухо.

— Прилича на военна зона — каза Грейс. — Крепости без прозорци и затвори без затворници.

— Близо си — кимна Фароу. — Някога това са били ръжени полета, но дори и тогава са били насечени от контрабандистки пътеки и осеяни със скривалища. Граничният патрул е трябвало да идва тук веднъж месечно и да убива купищата диви кучета, които са пресичали от Мексико в Америка всяка нощ в търсене на плячка.

— Убивали са кучета?

— Заради бяса. Дивите кучета са били болни от бяс. Единственият начин да им се попречи да стигнат до Сан Диего е бил да ги застрелват.

Грейс не можеше да възрази, но предпочиташе да не бе научавала за това.

— Ето го — каза Фароу.

Тя се наведе напред и видя табела на булеварда: Мексикански храни Ел Рей. Табелата стоеше пред голяма сграда, която стигаше назад чак до граничната ограда. Освен слабата светлина в едно от вътрешните помещения, сградата тънеше в мрак.

Складът бе само на една пресечка от граничния пункт.

Грейс огледа фасадата му, там, където предполагаше, че се намират офисите.

Нищо не помръдваше.

— Изглежда изоставен — каза тя разтревожено.

— Вероятно е — обясни Фароу. — Галиндо е свършил малко допълнително прикриване след прокопаването на тунела. Той каза, че Ектор много внимавал наоколо да няма никой, когато използвал тунела. Дори членовете на семейството, които прекарвали наркотици през тунела, знаели къде се намира само единият му край.

Фароу намали скоростта и зави към тъмния паркинг отстрани на склада.

— Галиндо трябва да се е досетил какво е планирал Ектор за миньорите, прокопали тунела. Мъртвите не могат да приказват.

— Значи е убил миньорите — поклати глава Грейс. — В сравнение с Ектор, дори дивите кучета изглеждат приятни.

— Това означава, че той ще се опита да ни убие — обади се почти разплакан Франклин. — Ще го направи!

— Спокойно — каза Фароу. — Мястото е заобиколено от десетина от най-добрите снайперисти и щурмоваци в този бизнес.

Той натисна спирачката и спря бързо на паркинга, после изгаси фаровете.

— Не ги виждам — обади се Франклин. — Не виждам никого.

— Ектор също няма да ги види, докато не стане твърде късно — обясни Фароу и се огледа. — Обзалагам се, че има поне двама в онази кофа за боклук ей там до задната врата, един или двама под живия плет от зокум в дъното на двора…

Франклин изстена нещастно.

— Но те няма да ни виждат, когато влезем вътре.

— С предавателя, който е скрит в сутиена на Грейс — увери го Фароу, — ФБР ще чува и най-слабия звук в радиус от трийсет метра.

Слушалката на малката радиостанция върху таблото пропука два пъти.

— Какво беше това? — попита Франклин стреснато.

— Един от екипа включи микрофона си — успокои го Фароу. — Това е стандартният безмълвен сигнал, че звукът се приема добре. — Той вдигна радиостанцията и я закопча на колана си до телефона. — Когато мина в Мексико, ти ще можеш да комуникираш със специалния отряд през сутиена на Грейс.

Тя му хвърли кос поглед.

Той се усмихна.

— Така че викай, ако нещо се провали, и щурмоваците на Бюрото ще взривят вратите и ще се посипят върху Ектор като киселинен дъжд. Те толкова искат да го пипнат, че вече предугаждат вкуса му.

— Мислех, че целим парите — каза Франклин.

— Те ще се задоволят с Ектор и ще се радват — продължи Фароу. — Това може точно да покрие разходите им плюс петте милиона, които ще трябва да дадат за залавянето на Ектор.

— Наистина ли очакваш да прибереш тези пари? — попита Франклин.

— „Сейнт Килда“ ще ги прибере. Това може да направи Стийл щастлив за цяла една седмица.

— Но…

— По-късно — прекъсна го Фароу. — Сега е време да пазим тишина.

Той направи бавна обиколка около квадратния празен склад, търсейки места за прикритие и потенциални точки за контранаблюдение. Мястото изглеждаше изоставено, но имаше повече от двайсет федерални агенти на по-малко от сто метра разстояние.

Също и трима агенти от „Сейнт Килда“, залегнали някъде в лехите на ягодовото поле, което се простираше между склада и оградата на границата.

Единствената следа от ударния отряд беше слабото проблясване на счупено стъкло до една от задните врати на склада. Някой беше използвал безшумен пистолет със сачми, за да счупи лампата, която се светваше автоматично при движение. Неведнъж Фароу беше правил същото нещо поради същата причина.

Той спря в дългите тъмни сенки на триметровия жив плет и видя как един събърбън на граничния патрул се зададе бавно по черния път, който минаваше точно до триметровата ограда на границата. Колата приближи, после спря. Шофьорът отвори прозореца си и се надвеси навън, на дъжда.

„По дяволите — помисли си Фароу. — Трябва да е забелязал някакво движение.“

Той се наведе над гърдите на Грейс.

— Кой тъпак е забравил да предупреди граничния патрул, че се провежда специална операция?

Радиостанцията на колана изпука. Съобщението беше прието.

Граничният полицай отвори вратата и слезе. Очевидно се опитваше да огледа по-добре обливаното от дъжда поле на стотина метра от него. Излезе встрани от пътя — агент, упътил се да освети с фенера си група незаконни имигранти.

После мъжът спря и посегна към радиостанцията си.

— Да, Кук — каза Фароу, почти опрял лице в блузата на Грейс. — Ектор вероятно е поставил някой да наблюдава склада от другата страна на границата, така че кажи на граничния патрул да се омита оттам, сякаш току-що са го викнали по тревога за пожар на магистралата.

Граничният полицай вдигна радиостанцията към лицето си и я задържа достатъчно дълго, за да потвърди приетото нареждане. После я хвърли обратно в колата, качи се и включи червено-сините светлини. Синьо-белият автомобил остави следи по черния път, докато полицаят бързаше към пътя край границата по посока на Чула Виста.

— Добра работа — каза Фароу и се приведе към предавателя. — Благодаря.

Грейс стреснато си пое дъх. После се усмихна.

— Добре, централа — каза Фароу. Главата му все още бе само на сантиметри от блузата й. — Сега влизаме в склада. Ще бъдем вътре след около трийсет секунди. Ще се поразвихря, за да се убедя, че никой не ни чака. И ще трябва да направим проверка на звука, за да сме сигурни, че бръмбарът работи и през стени. Чувате ли ме? Почукайте веднъж.

Отговорът на Кук дойде веднага.

— Проверихте ли вътрешността за предаватели? — попита Фароу.

Още едно изпукване.

— Помнете — каза Фароу на Грейс и Франклин, — вътре има камери, навярно Ектор ще ви наблюдава.

— А може ли да ни подслуша? — попита тя.

— Галиндо не знаеше нищо за микрофони, но не можем да сме сигурни. Ударният отряд със сигурност ще ни чува, дори и нещо да стане с предавателя ти. — Дупката е в тоалетната до онези офиси. Като познавам Ектор, той сигурно е целият омазан, за да заблуди кучетата на граничарите.

— Супер — каза Грейс.

— Такъв си е нашият Ектор.

Фароу пусна колата да се придвижи безшумно по инерция до страничния вход и изгаси двигателя. Настъпи тишина.

— В теб ли е онова нещо, което Харли ти даде? — попита той тихо Грейс.

— Да.

— Запомни ли кога да го използваш?

— За какво говорите вие двамата? — попита Франклин.

— За пистолета в чантата ми — обясни тя.

— Дали са ти пистолет? Аз защо нямам?

— Не може да си с белезници и да имаш пистолет.

Франклин се отпусна на задната седалка.

— Престани да се тревожиш за всички начини, по които аз мога да издъня нещо — каза Грейс на Фароу. — Знам правилата. Няма да правя нищо, освен ако няма непосредствена заплаха някой да бъде убит. Но ако стане някаква каша, няма да стоя настрана и да пищя. Ще започна да стрелям и ще си запазя писъците за по-късно.

Радиостанцията на Фароу припука веднъж. Той се усмихна.

— Жива или мъртва. Както се казва.

— Точно така.

Фароу приближи устни до врата й.

— Не казвай нищо, което не искаш после да се появи в доклада за това как е протекла операцията.

— Само заявявам очевидното — каза Грейс. — Ектор е старомоден глупак. Той не възприема жените като заплаха за себе си. Ще имам по-добра възможност да го застрелям, отколкото всички снайперисти на паркинга.

— Добър стрелец ли си? — попита Фароу.

— Кой не е от упор?

— Не прави нищо, което може да вбеси Ектор — обади се Франклин нервно.

— Мислех си само да го убия — отвърна тя.

— Хей, Кук, най-добре върни касетата от началото и започни записа наново — каза Фароу, после издърпа ризата си, за да скрие радиостанцията.

Едно почукване.

Фароу посегна към дръжката на вратата.

— Време е за шоу.