Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (41)

Четиридесета глава

Училище „Ол Сейнтс“

Неделя, 23:04 ч.

В мрака Лейн се взираше във варосания таван. Потта се стичаше по ребрата му. Телефонът, който Джо Фароу му беше дал, се намираше под възглавницата му, заедно с един будилник, който според Лейн нямаше да се наложи да влезе в действие поне през следващите сто години.

Беше толкова буден, че очите му горяха.

Каза си, че няма да проверява отново колко е часът. Но не се сдържа.

Оставаха около два часа до обаждането на Фароу. Ако се обадеше.

„Обади ми се — помоли се той мълчаливо. — Направо ще се побъркам, като лежа така и си мисля за…

Няма да мисля за това.

Няма.

Няма.

Няма.“

Мислите му бяха с ритъма на вълните, които се разбиваха в брега, огромните вълни, които вещаеха буря.

Надяваше се тропическият гняв да разруши училището.

Цигарен дим и нещо по-остро, като мирис на химикал, нахлуха през отворения прозорец. Пазачите бяха отвън, смееха се и си говореха.

Правеха залози дали Лейн ще оцелее до следващата нощ.

„Обади ми се! Моля те!“