Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (37)

Тридесет и шеста глава

Тихуана

Неделя, 22:30 ч.

Фароу прегръща Грейс още петнайсет минути, преди джипът да завие от магистралата и да започне бавно да се катери по един крайбрежен хълм. Щом вятърът престана да свири през прозорците, Фароу очакваше, че Грейс ще се дръпне от него.

Тя не помръдна.

Той си каза, че трябва да я пусне. Не го направи.

Кварталът беше тих, скъп и с изглед към океана. Подминаха две полицейски коли, които образуваха импровизиран пункт за проверка. Полицаите не ги поздравиха, но и не опитаха да спрат огромния джип. Пътят се виеше към върха на хълма, където имаше голяма къща, заобиколена от още по-голяма ограда. Автоматичната врата се отвори сама. Когато джипът спря на алеята, вратата на гаража се отвори, после се затвори веднага, щом колата мина през електронния лъч на датчика.

Чакаха ги трима бодигардове. Те издърпаха грубо Грейс и Фароу от колата и ги вкараха в скъпо обзаведената къща — гравирано стъкло и меки кожени канапета, картини по стените и каменни плочи на пода.

И миришеше като във войнишка казарма, където няма баня.

Грейс сбърчи нос.

Фароу запомняше всичко, което виждаше.

Неприятният мирис не можеше да скрие острия аромат на тютюн и марихуана. Чуваха се мъжки гласове, които викаха от различни посоки, ругаеха се един друг или ругаеха целия свят. Половин дузина бодигардове се бяха излегнали пред огромен широкоекранен телевизор, пушеха и гледаха футболен мач. Четирима други мъже седяха на маса за хранене и ядяха печено пиле, царевични питки и туршия от кисели чушки.

Навсякъде лежаха оръжия. Черни карабини със заредени пълнители стояха в готовност на една стойка до стената. Пистолети от хром и черен метал висяха в кобури на една закачалка за дрехи, заедно със стара, но смъртоносна карабина с рязана цев, окачена на ремъка за рамо.

Мъжът, който разрязваше пилето, използваше мачете, дълго колкото ръката му.

Фароу се почувства гол.

Прозрачната блуза на Грейс, високите токчета и тясната пола накараха всички да млъкнат за момент. Няколко от мъжете си размениха коментари на испански.

Фароу ги изгледа продължително, преди да каже на мексиканеца от колата:

— Твоите приятелчета са свине. Кажи им да си мерят приказките пред жена.

Пазачът сви рамене.

— Ти им каже.

— Ако се случи отново, ще им кажа.

— Мисля, че няма стане пак. Те не харесва как гледаш ти.

— Ще науча ли какво казаха? — попита Грейс. — Не съм толкова добре с вулгарните изрази на испански като теб.

— Харесват обувките ти.

— Супер. Мога да ги разменя за една от онези пушки.

Мустакът на пазача пак помръдна. Този път определено се подсмихна.

Придружиха ги през казармата до едно отделно крило на къщата. Двама мъже с узита застанаха на пътя им.

Мексиканецът с мустаците излая някакви заповеди и изрече пълното име на Ектор.

Пазачите отстъпиха встрани и им направиха път.

Фароу, Грейс и Мустака минаха по дълъг коридор с редица от спални от едната страна. Всяка от тях беше превърната в работен кабинет. През отворената врата на една спалня Грейс видя три млади, добре облечени жени да работят на някакви апарати, подредени върху една маса.

— Приличат на банкомати — каза тя тихо на Фароу.

— Такива са. Банка Ектор. Това са механични машини за броене на пари.

Бали с преброени, сортирани и стегнати на пачки банкноти бяха натрупани на висока поне метър купчина по цялата дължина на едната стена — много метри зелена хартия.

За момент Грейс не повярва на очите си. В тази спалня имаше повече пари, отколкото някога бе виждала в трезорите на Федералния резерв във Вашингтон.

— Е, госпожо съдия? Какво мислиш? Харесва ли моя къща от пари? А?

Ектор Ривас стоеше в коридора срещу тях. В ъгълчето на устата му имаше цигара, от която около лицето му се виеше дим. Приличаше на герой от филм ноар.

Всички инстинкти на Фароу му подсказваха, че Ектор е ядосан от нещо — и непредсказуем като горещ нитроглицерин.

Касапина.

„Господи, Грейс, защо не се върна в хотела, когато можеше да го направиш?“

— Много голяма къща, нали? — каза Ектор.

— Била съм в банката на Федералния резерв във Вашингтон — каза тя спокойно.

Ектор я погледна, пое си дъх, задържа го, усмихна се като паднал ангел и изпусна дима от цигарата си на вълнички. Единият му клепач почти се затвори. Другото му око блестеше на светлината като змийско. Когато Грейс не се дръпна назад уплашено, той се ухили, дръпна се от прага на вратата и ги покани с поклон и ръкомахане:

— Добре дошли.

Едновременно огледа подробно тялото й.

Тя разлюля ханш покрай него и влезе в голямата стая с шестметров таван, тухлени стени и огромна камина в далечния край. Въпреки жегата в стаята, огънят в газовата камина гореше буйно. Мебелите бяха тъмни, прекалено големи и натруфени за нейния вкус. Една от стените беше покрита с ръчно рисувани гоблени, изобразяващи кървави сцени от корида. Друга стена беше отрупана от мексиканско изкуство, представящо различни сцени от разпъването на Христос.

Русо момче седеше близо до огнището и правеше нещо, надвесено над сребърен поднос. Имаше вид на църковен дякон или жертва.

— Ще се молим ли, или ще се смеем? — попита Грейс тихо Фароу.

— Моли се.

Имаше една очевидно нова добавка в стаята. В далечния ъгъл високотехнологичен комуникационен център светеше с множеството си индикатори, стъкло и пластмаса.

Племенникът на Ектор, Хайме, седеше на дълго бюро и говореше тихо по телефона, като едновременно гледаше един от трите компютърни екрана пред себе си. Преглеждаше някакви сайтове и диктуваше цифри по телефона. Край него имаше още два телефона, плюс радиостанция и сателитен телефон, включени да се зареждат.

Грейс бавно влезе навътре в стаята. Докато тя се оглеждаше, Хайме завърши разговора си и заблъска трескаво по клавиатурата на компютъра. Приличаше повече на международен бизнесмен технократ, който преде нишките на електронната си паяжина, отколкото на наркотрафикант.

Когато Фароу мина покрай Ектор, за да последва Грейс, наркобаронът сграбчи ръката му над лакътя, обърна го към светлината и попита:

— Хей, мъжки, не те ли познавам отнякъде?

— Не, шефе. Щях да те помня.

Ектор завъртя глава, за да го огледа със здравото си око.

— Не се ли опита веднъж да купиш малко хероин от човек на име Рамон Посада в задната стая на „Синята лисица“? Сигурен съм, че съм те виждал.

Фароу се усмихна леко.

— Шефе, ти си невероятен. Това беше преди повече от седемнайсет години. Имаше една сделка с Посада, но аз бях само шофьор. Купувачът беше дилър от Лос Анджелис, Хорхе Чула. Обаче не помня да съм те виждал там.

Ектор се усмихна и показа зъбите си на богаташ — златни, сребърни и железни зъби на мястото на загубените при сбивания.

— Аз гледах през дупка в тавана, защото нямах много вяра на Чула.

— После чух, че бил порта на грингосите в Сан Диего — каза Фароу. — Какво стана с него?

— Отрязах му топките и ги дадох на едно куче да ги изяде.

Ектор се обърна и влезе в голямата стая.

Грейс не погледна Фароу.

И той не я погледна. Хорхе Чула наистина беше информатор. Информаторът на Фароу. Беше го използвал като връзка с Посада, който въртеше търговията с хероин на едро в множество барове в Тихуана. Фароу не беше подозирал, че Ектор е командвал Посада. Ектор не беше подозирал, че Фароу е командвал Чула.

Когато Ектор се приближи до камината, русокосото момче вдигна разтревожено глава.

Ектор не му обърна внимание.

Без да го показва, Фароу изучаваше шефа на трафикантите. В някои отношения Ектор беше старомоден, като пазача пред параклиса в „Ол Сейнтс“. Имаше гъст мустак, който се извиваше от двете страни на устата му в бандитски стил. Носеше колта си, затъкнат на кръста, като стрелците преди петдесет години.

Масивният златен медальон с диаманти, който носеше на дебела златна верига на врата си, беше подобие на Исус Малверде, мексиканския светец на наркотрафикантите. Въпреки че Католическата църква не признаваше Малверде за светец, навсякъде в Северно Мексико край пътищата имаше параклиси в негова чест и във всеки от тях имаше поклонници и звучаха молитви за чудеса.

Прекосявайки стаята, Ектор се движеше с лекото провлачване на краката, характерно за пияниците или за остарелите ездачи на родео, хора със стари травми, които не са заздравели напълно. Но раменете му още бяха силни, ханшът — тесен, и коремът — под контрол. Главата му изглеждаше прекалено голяма, като на бик, но така само засилваше въздействието му.

Фароу реши, че Грейс е права. Ектор имаше първична, животинска харизматичност, която съвършено прилягаше на стила му на живот. Дори единствено самоувереността му можеше да привлече по-слабите мъже да го следват като поклонници, отправили се към храма.

Ектор хвърли кос поглед към Грейс, докато я заобикаляше, присвивайки очи да я види добре през дима от цигарата в устата му. Черният му поглед я обходи, сякаш я докосваше с ръцете си.

— Ваша Чест, променила си се — каза той.

Грейс му се усмихна с два реда зъби.

— Всъщност не. Обикновено се обличам така под съдийската тога.

Ектор нададе пиянски рев и погледна Фароу.

— Американски жени. Понякога мислят, че умни, нали?

Фароу кимна и хвърли на Грейс бърз поглед да я насърчи. Тя бе намерила точния тон, за да очарова наркотрафиканта. Фароу не знаеше колко време ще трае това, но щеше да се възползва от всяка възможност, която съдбата му предоставеше.

Ектор дръпна недопушената цигара от устните си. Пръстите му се разтвориха, цигарата падна на лъскавия мраморен под, само на сантиметри от красив персийски килим. Ектор смачка фаса с петата на ботуша си от щраусова кожа. Следващото му движение бе да извади кожена табакера от джоба на бялата си ленена каубойска риза. Когато откри, че табакерата е празна, започна да псува ядосано.

Русото момче скочи на крака и се втурна със сребърния поднос, върху който имаше десетина цигари с филтър, малка купчина тютюн и по-малка купчинка бяла пудра. Цигарите бяха около два сантиметра по-къси от обикновените. Белите им върхове бяха извити като ръчно свити джойнтове.

Фароу разбра, че това са специално приготвени цигари, и осъзна, че инстинктите му не са го подвели — Ектор наистина беше като бомба, която всеки момент може да намери детонатора си. Специалните цигари имаха различни имена в Мексико, Колумбия, Перу и навсякъде другаде, където ги пушеха. В Тихуана наричаха тези цигари мексикански кокаин. Извитите им върхове бяха заредени с крек на прах.

Това беше лоша новина.

Ектор хвърли на момчето празната табакера, избра си цигара от подноса и я пъхна в ъгъла на устата си. Докато момчето внимателно пъхаше останалите цигари в кожената кутия, Ектор запали цигарата си със златна запалка „Зипо“ и засмука от изпарения кокаин. Задържа дима в дробовете си. На грубото му лице се изписа ангелска усмивка.

Мигновено блаженство.

Фароу се надяваше Грейс да не осъзнава колко е изтънял шансът им за оцеляване. Ектор се беше влюбил в бялата дама — кокаина. Трафикантите живееха трескав, изпълнен с напрежение живот. Кокаинът им даваше усещането за безкрайна енергия, за безкрайна сила.

Но бялата дама беше коварна любовница, жестока и кървава. Можеше да поддържа мъж като Ектор възбуден и съсредоточен дни наред.

После щеше да го хвърли от някоя скала.

Фароу се зачуди дали наркотрафикантът е в неизбежната дъга от еуфория към убийствена ирационалност. После се запита какво е тласнало Ектор в смъртоносната прегръдка на бялата дама. В никое от досиетата на Ектор дори не се загатваше, че е станал роб на собствената си стока.

Ектор пак си дръпна от цигарата, засмуквайки последния крек. После пусна недопушената цигара на пода и я забрави. Здравото му око блесна широко отворено. Той се усмихна замаяно. Зяпаше гърдите на Грейс като момче, което току-що е открило, че момичетата са различни.

— Значи имаш любовник, също като твой съпруг — каза Ектор.

— Бившият ми съпруг имаше много жени. — Грейс сви рамене. — Отдавна престанах да се интересувам от това.

— Обаче съпруг ти трябва много ядосан. Затова него не пука за син. Може би наказва теб?

— На него също спря да му пука отдавна.

Фароу мислеше бързо и съсредоточено. Със скоростта, с която Ектор унищожаваше цигарите с крек, не им оставаше много време да говорят дори с човек, запазил отчасти умението си да мисли.

— Спасихме ти живота — каза Фароу, — защото искаме да ти предложим сделка. Интересуваш ли се да я чуеш?

Ръката на Ектор спря по пътя към табакерата.

— Казвай.

— Ще разменим Тед Франклин за Лейн. Просто и ясно. Без странични уговорки. — Гласът на Фароу звучеше спокойно, но той стоеше нащрек. Сега беше решителният момент, а не знаеше колко убедително може да излъже Грейс.

Трябваше да е много убедително. Ектор погледна Грейс скептично.

— Можете да го направите?

— Да ти дадем Тед? — попита тя.

— Да.

— На златна тепсия, с пачка стодоларови банкноти в устата.

Беше убедително.