Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (2)

Първа глава

Южна Калифорния

Ла Джоя

Събота сутрин

Телефонът иззвъня четири пъти, преди съдия Грейс Силва да вдигне глава от юридическите документи, които четеше.

„Може би е Тед.

Най-после.“

Бяха минали години, откакто бе спряла да се интересува от съпруга си — отскоро вече бивш — приемаше го само като баща на детето й. И ако изпитваше някаква постоянна тъга, че бракът й се е провалил, просто трябваше да свикне с това. Беше положила много усилия да приключи с развода и всичко свързано с него по възможно най-цивилизован и зрял начин.

Заради Лейн.

Обаче й беше писнало да й се обаждат денем и нощем и да търсят Тиодор Франклин. Само защото беше запазил своя адрес в къщата на плажа, в която някога живееха заедно, не означаваше, че и сега живее там.

— Ало? — обади се Грейс.

— Сеньора — каза някакъв мъж, — обажда се Карлос Калдерон. Може ли да говоря със съпруга ти?

Грейс не си направи труда да изтъкне, че Франклин й е бивш съпруг. Ако Калдерон не бе достатъчно близък с Тед, за да знае за развода, тя не виждаше причина да му го съобщава.

— Тед не е тук — отвърна тя кратко. „И не е стъпвал тук от три седмици, което би трябвало да знаеш много добре, след като или ти, или някой от служителите ти се обаждате всеки ден.“ — Позвъни ли в офиса му на Уилшър, на мобилния телефон или в апартамента в Малибу?

„Или при онази кукличка, любовницата му?“

— Да, много пъти.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Грейс очакваше същия отговор, който получаваше от три седмици — учтива благодарност и отказ.

Вместо това Калдерон въздъхна и каза:

— Съдия Силва, опасявам се, че трябва незабавно да дойдеш в Енсенада.

Ръката й стисна телефонната слушалка. Като съдия беше свикнала да дава нареждания, а не да ги изпълнява.

— Моля?

— Свързано е със сина ти Лейн.

— Какво е станало? Някакви проблеми ли има? Държеше се толкова добре от…

— Не е въпрос, който можем да обсъдим по телефона. Ще се видим след два часа.

— Какво е станало? — настоя тя.

— Довиждане, съдия Силва.

— Чакай! Дай ми четири часа. Не знам какво ще е движението, дали няма да има опашки на границата.

— Три часа.

Връзката прекъсна.