Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (43)

Четиридесет и втора глава

Над САЩ

Понеделник, 1:20 ч.

— Открих го! — каза Дуейн триумфиращо.

Стийл пое телефона.

— Джоузеф?

— Да.

— Крайно време беше да включиш проклетия си телефон.

— Разговарях с Ектор Ривас Осуна. Едно прекъсване можеше да се окаже фатално.

— Съдия Силва с теб ли е?

— Да.

— Кажи й да си включи проклетия телефон.

— Няма да има полза. Нейният телефон има покритие само до границата.

— Тогава бързо се придвижете до границата — каза Стийл. — Тед е оставил съобщение на гласовата й поща.

— Какво е?

— Вярата ти в уменията на „Сейнт Килда“ е трогателна.

— Току-що видяхме как убиват един човек, а аз се запознах със следващия труп, който скоро ще увисне от някой мост над магистралата, така че ме извини, ако не съм…

— Кой е убит? — прекъсна го Стийл.

— Един, който ядоса Ектор. Бум, бум, бум и си мъртъв.

— Звучи кърваво.

— Така си беше.

— Грейс видя ли го?

— Да.

— Тя държи ли се? — попита Стийл.

— Дори повече, отколкото можем да очакваме. Какво е съобщението на Тед?

— Той ще й се обади в Ломас в полунощ. Разбери кой, какво или къде е Ломас и ми звънни.

Стийл прекъсна връзката и се взря в червената точка в Тихуана, сякаш можеше със силата на волята си да я накара да се движи по-бързо.