Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (64)

Шестдесет и трета глава

Сан Исидоро

Понеделник, 7:39 ч.

Веднага щом Фароу завърши разговора със свещеника, Стийл съобщи:

— Асенсио Белтран се обади на мобилния ти телефон. Разговорът се прехвърли автоматично на моя.

Фароу щеше да попита откога съществува тази настройка за автоматично пренасочване, но си имаше по-неотложни грижи.

— Номер?

Стийл натисна бутона за избиране и подаде телефона на Фароу.

— Докато говоря с него — каза Фароу на Грейс, — ти накарай Стърджис да ни даде прекия номер на Тед.

— Защо? — попита тя.

Фароу вече говореше с Белтран на испански. Мъжът беше толкова нетърпелив да говори с Фароу, че вдигна сам телефона си, вместо да накара Фароу да говори първо с помощниците му.

— Кога ще се срещна с миньора? — попита Фароу.

— Не е толкова лесно — отвърна Белтран.

„Никога не е.“

— Колко трудно е?

— Миньорът е в градчето Ел Аламо — обясни Белтран.

„Малко градче, наречено Ел Аламо. Супер. Трябва да има само към хиляда градчета с това име.“

— Къде по-точно? — попита Фароу.

— В Тринити Вали.

„Това беше по-добре.“

— Ходил съм там — каза Фароу. — Това е добро място за намиране на миньори.

— Само ако искат да бъдат намерени. Мъжът, за когото говорех аз, не желае да бъде намерен, дори и от мен.

— Откри ли го?

— Не. Говорих с братовчеди на братовчеди. Той е много изплашен. Прекарва повечето си време, като се моли в разни малки селски църкви.

— Значи е набожен.

— Слабо казано.

Фароу се усмихна леко.

— Разполагам с хеликоптер. Ти имаш ли човек, който може да ни чака близо до града и да ни заведе направо при миньора?

— Има една черна писта на около километър южно от града.

— Оттам ли транспортират марихуаната? — попита Фароу.

— Разбира се. Селяните са свикнали там да кацат хеликоптери и самолети. Миньорът няма да се разтревожи. Моят човек ще очаква да получи щедро възнаграждение.

— Има си хас. Никой в Тринити Вали не иска да бъде видян заедно с американец, който може да е от Агенцията за борба с наркотиците.

Белтран се засмя.

— Лесно се работи с човек, който разбира.

— Твоят човек ще си получи парите. Миньорът — също. — Фароу погледна часовника си и бързо пресметна наум. Време беше да изпита бързината на аероспейшъла. — Кажи на твоя човек, че ще бъдем там след час.

— Договорено. Дано вдигнем тост на гроба на Ектор.

— Нямам нищо против. — Фароу прекъсна и попита отчетливо: — Някакво движение на сателитния телефон, който дадох на Лейн.

— Не — отвърна му глас от дъното.

Той погледна Стийл.

— Кажи им да палят хеликоптера.

Стийл се поколеба.

— Нямахме време да уредим обичайното прикритие за хеликоптера. Ще трябва през цялото време да летите под обсега на радарите.

Фароу кимна. Не беше очаквал нещо друго. Той намери номера на Белтран и го запамети в телефона си, в случай че му потрябва за в бъдеще. Докато беше зает с това, чу гласа на Грейс. Острият й тон му подсказа, че адвокатът Стърджис създава пречки.

— … разбери, че ние имаме нещо, което Тед желае по-силно, отколкото следващия си рожден ден — каза тя.

— Нека аз преценя това.

— Аз съм съдията, забрави ли? Дадох ти номер, на който да се обадиш. Сега искам директния номер на Тед…

— Невъзможно.

— … или ти ще обясняваш на Тед защо си провалил шансовете му да се сдобие с компютъра на Лейн — довърши тя.

— Законно конституираните членове на специалния отряд няма да бъдат особено доволни, когато открият, че се месиш в разследването им. Ще се изненадам, ако не ти предявят обвинения на федерално ниво. И ако не комуникираш през мен, аз ще се постарая всички адвокати в Сан Диего, които поемат федерални дела, да се пазят от теб като от огън.

— Обещания, обещания — каза тя саркастично. — Искаш ли документираната хронология на преводите, които Тед е направил, или не? При скоростта, с която Тед унищожава с алкохол мозъчните си клетки, се съмнявам да може да си спомни и половината трансакции.

— Това не е твой проблем.

— Нито пък твой. Проблем е на Тед. Ако той не може да осигури наркодоларите, които е откраднал, федералните няма да го пуснат на свобода.

— Разполагате ли с файловете?

— Да — излъга Грейс, без да се поколебае. — Не само вие и федералните се интересувате от тези файлове. Трафикантите, които са дали парите, искат да си ги върнат.

— Тед ще им ги върне.

— Не и ако федералните ги конфискуват.

Фароу се приближи до Грейс. Тя наклони телефона, за да може и той да чува думите на адвоката.

— Виж, парите не са проблем — каза Стърджис. — Тед може да осигури петдесет милиона за нула време.

— Същото може да се каже и за трафикантите — изстреля в отговор Грейс. — Но Ектор не желае да изглежда като балама в очите на приятелите си, така че му трябват точно тези конкретни петдесет милиона. Федералните пък искат да вдигнат шум, че са разкрили схема за пране на пари, но същевременно искат и парите. Ако няма документирани трансакции, няма доказателства. Следиш ли мисълта ми?

— Да — отвърна адвокатът нещастно.

— Поради тази причина, и само поради нея, Тед трябва да бъде готов да ни съдейства. Остави настрана факта, че Лейн все още обожава Тед, обича го и не знае защо е бил изоставен от баща си. — Изражението на Грейс подсказваше, че на Тед това няма да му се размине, че той ще си плати. — Веднъж в живота на всеки човек му се случва да получи шанс да оправи кашата, която е забъркал. Това е шансът на Тед. Така че ми дай проклетия му номер.

— Каква е алтернативата?

Фароу взе телефона.

— Ако Тед реши да направи сделка с едната или другата страна, без да се погрижи за Лейн, да се смята за ходещ мъртвец. Ти също.

— Заплашваш ли ме?

— Хей, ти чуваш ли какво ти казвам? Кучият син ще получи каквото заслужава.

— Мислех, че вие, професионалните телохранители, сте студени и безчувствени — измърмори Стърджис.

— Такъв съм. Затова аз съм жив, а ти постоянно ще се оглеждаш през рамо.

— За бога, човече, по-спокойно. При други обстоятелства бих могъл да те харесам. Със сигурност бих могъл да ти намеря работа.

— Номерът на Тед — каза Фароу. — Сега.

— Не мога. Професионална отговорност пред клиента и така нататък.

— Кажи много поздрави на ада от мен.

— Чакай! Ще се обадя на Тед. Ще му кажа, че сте намерили файла. Той ще реши дали да се обади на номера, който Грейс ми даде, или не.

— Или Тед се обажда през следващите пет минути, или е извън играта.

— Но…

Фароу затвори.

— Е, Ваша Чест — каза той на Грейс, — постигна своето. Сега окончателно и напълно си съучастник в нещо, което може да се окаже предумишлено убийство първа степен. Как се чувстваш?

Тя безмълвно стана и изчезна към дъното на автобуса. Фароу я последва до салона, който сега беше празен. Грабна един сандвич от подноса и го излапа бързо.

Докато дъвчеше последната хапка, Грейс се върна с тежката си кожена чанта и седна на канапето до него. Отвори я и извади чист, черен стоманен полуавтоматичен пистолет. Провери дали предпазителят е спуснат, после обърна пистолета и го подаде на Фароу с дръжката напред.

— Зареден е — каза тя. — Има патрон и в цевта.